Апостолите: част 6 (Документална композиция по З. Стоянов, писма и документи за организаторите на Априлского въстание 1876г.)

Така също и твоят хаджия се врече да даде Елмазите на жена си да се продадат, за да Се купи оръжие. С такива заплашвания те Подстрекавали към разбойничество. От вашия град се призовава един от първите работници Да дойде на нашето окръжно събрание, дето ще се Решат най-важните въпроси за нашия окръг. Човек непременно ще ни изпратите, който да познава Добре силите ви и духа на народонаселението. Чакаме го бездруго да пристигне в петък или събота Най-късно. След като по този начин те въвлекли много хора В бунтовническата си организация, От страна тайните агенти се получи съобщение, Че в сряда, десети май, селото Оряховица-Горна Оряховица Голям брой бунтовници, командувани от Учителите, се приготовлявали през нощта на речения Ден да излязат в Балкана. Изпрати се войска. Някои успели да избягат, А останалите двайсет и един бунтовници заедно с Джепане, оръжия, знаме и тръба бяха заловени. Предателство осуетява събранието на представителите, Но Горна Оряховица не изоставя апостолите. Още сутринта на единайсти май, като се разчува какво Е станало през нощта, на пазара за добитък се Събира спонтанно протестно събрание. Нареди се да се изпратят там две роти редовни Войници и да ги разпръснат. Войниците разпръскват събранието на пазара. Мъжете се разотиват по къщите си след малко цялото Население на Горна Оряховица потегля по пътя към Търново. В Търново избухва паника. Пашата Мютесериф и миралай Хасан бей с два бюлюка Редовни войници заминаха. Присрещат ги на моста. Били няколкостотин мъже и четиридесет, петдесет Жени. От държането и думите им се разбрало, Че това било нагласена демонстрация арестуваните Бунтовници да бъдат освободени от затвора същия тоя Четвъртък. От тоя ден насетне бунтовниците не са Писали писма. Протоколът продължава като дневник за Военните действия в Търновския революционен окръг. Обсадата на бунтовниците, които се бяха укрепили в Дряновския монастир, продължи девет дни. Един табор редовна войска замина за Трявна. Битките в селата Ново село, Батошево и Кравеник Продължиха десет дни. Като на площада в Горна Оряховица. Георги Измирлиев е роден в Горна Джумая, учил в Серес и в Цариград. Бил учител в българското училище в Цариград. През есента на хиляда осемстотин седемдесет и пета Година Христо Ботев го намира юнкер в Одеското Военно училище. В едно от малкото запазени писма на Измирлиев той обяснява защо е избрал военното Поприще. „Мисъл имам такваз да помогна или по-добре да кажа Да принеса пред народния жертвеник длъжната си Част.“А на трети март хиляда осемстотин седемдесет и Шеста година Георги Измирлиев пише: „Добро утро, друже мой, бай Петър Пармаков. В Търново няколко дена преживях и грабнах селата. Имам голям успех в работата си. Навсякъде съм известен офицерин. Тук все особена важност има военния човек. Много влияе на хората. Ела си по-скоро, ако си свободен. О, напролет ще има голяма беритба, жетва.“В първата Ръкойка на голямата жетва попада апостолът Георги Измирлиев. Преди да секне безукорният му живот, посветен на Отечеството, площадът в Горна Оряховица притаява Дъх, за да запомни думите, които ще повтаря цяла България. „Сладка е смъртта за отечеството.“ „Вършете я, братко, вършете я мъжки, Защото трябва да предвидите, че колкото По-неподготвени останете, толкоз повече жертви ще Станат. Времето е късно.“Иларион Драгостинов. „Не ме забравяйте, а най-вече не забравяйте, Че тая е най-изгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се!“Иларион Иванов Драгостинов, Родом от Търново с Корбанаси, Момък на двайсет години, хубавец и деликат, Който беше предмет в Русчук и Търново на много Нежни въздишки. Учил се в Търново само, но говореше и пишеше На всички почти европейски езици, в това число и Турския език. Чиновник на железницата, Откъдето беше избягал по Заахурското въстание. Иларион Драгостинов е от първите дейци на Русенския Революционен комитет. Той и Никола Обретенов представляват Русе на първото Общо събрание на революционните комитети, Свикано от Левски през хиляда осемстотин седемдесет И втора година. Защо комитетът на апостолите изпраща Иларион Драгостинов за главен апостол на Сливенския Революционен окръг? Защо избират за помощник на главния апостол на Хайдушкия Сливенски революционен окръг Георги Обретенов, най-малкият син на баба Тонка? Родом от Русчук, на двайсет шест години, Учил се в Одеса в юнкерското училище и нарочно Напуснал училището да вземе участие в българското Въстание. В Сливен по онова време са още живи И традициите на хайдутството и илюзиите на Четничеството. Иларион Драгостинов и Георги Обретенов са хора на новото време.