Апостолите: част 7 (Документална композиция по З. Стоянов, писма и документи за организаторите на Априлского въстание 1876г.)

В Сливен добре помнят, че най-големите синове на Баба Тонка, Ангел и Петър са се били за Българската свобода в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. И се сещат, че комитетът на апостолите им изпраща Георги Обретенов, защото е дошло време офицери да Поведат въстаниците срещу султанската войска. В Сливен добре знаят, че Иларион Драгостинов Предната година взема участие в подготовката на Старозагорското въстание и по пътя му се развяват Две знамена: в Шумен и в Червена вода. И че комитетът на апостолите възлага на Иларион Драгостинов и друга мисия. На 18 март 1876 г., няколко седмици след като Другите апостоли са преминали Дунав, той пише на Русенци от Гюргево. „Днес се върнах от Букурещ. Мене ме, брате, не ще има утре тука, а Може би никога. Затуй споразумявайте се с господин Агорова, когото оставяме да контрактява оръжие. Така също и Иван Захралията остава тук. Аз не мога да остана повече тука и да Разправям на цял свят работите, понеже оставам назад От моята и тъй сутрин вечер с австрийския параплув Заминавам нагоре.“Последното запазено писмо от Иларион Драгостинов носи дата 13 март 1876 г. Писано в Зимнич, то е план за въстанието в Русе и околността. „Кръстниче, ако дрехите ми черните не са продадени, Прати ги в Гюргево на Иванча Захралията. Ако нямате средства да снабдите вашето окръжие с Дълги, то понеже времето става кратко, Ще се ограничите в следващите работи, които поне Точно и непременно трябва да се извършат. На определения ден и час Рущукът, Шуменът и Разград, па ако може и Варна, Трябва да пламнат страшно. Телеграфическите жици вред да се опропастят. Много е важно линията да се съсипе на много Места, за да не може да се направи нито За един месец. Тия работи, дето ще свършат хората, па и още Ако има, ще съставят една чета, От която и ти и Оста Георги вярвам ще Правите част, която да бъде в състояние, Тоест да има сила, щото през дето мине да Прави прах и пепел, да пали, да сече, Да рови, додето се съедини с друга чета. За това съединение остава да се споразумеете с Търновския комитет. Разумявам, че вие знаете как да действате, като сте Предприели тая работа. Обаче аз си дозволявам да ви направя тия бележки Най-прости, които според мене са необходими и не Трябва нито една да се занемари. Апостолът ви вярвам прецапал е донине Дунава и се Намира в окръжието ви. Сбогом, може завинаги. Но не забравяйте, че всичката ви грижа денем-нощем Трябва да бъде за тая работа. Работете, трудете се. Трудът възнаграждава. Целувам ви братски.“Защо и след сто години Българинът не може равнодушно да чете или чува тези Думи? Какво в тях увлича ума? Какво възбужда въображението? Какво ускорява ритъма на сърцето? Чистите чувства, възвишените вълнения, Скромността, която не сковава волята, деликатността, Която не допуска бездействие, тревогата да не остане Нещо недовършено, която не се изражда в дребнавост. Болката, че каквото не се предвиди и каквото не Се довърши, ще се заплаща с жертви. Мисълта, че ръката, която пише тези думи, държи Достойно оръжието. След погрома палачите разнасят красивата глава на Иларион Драгостинов, набучена на кол. Разнасят я да всяват страх и покорство. Под вледеняващата сянка на кола българите шепнат Молитви и проклятия. Иларион Драгостинов, хубавец и деликат, Апостол на Сливенския революционен окръг, Апостол и мъченик за българската свобода. „Братя soldati, всичко, което заповядват десетарите, Слушайте ги. Закона добре изпълнявайте. Бунтът е вече близо. Работата е вече напред.“Стоян Заимов. „Пушки каквито и да са, откъдето и да е, Намерете си. На бунта всички ще излезете. Ако не излезете, ще се наказвате според закона.“Как Ти е името? Стоян. На баща ти името как е? Уби ли го Далили четиридесет дни преди да се Родя. Как ти казват хората? Стоян Заимов. Бил си учител. Защо стана разбойник? Аз не съм разбойник, аз съм революционер. Роден си в Тюркемишово, Чирпанска каза. Учил си в Стара Загора Пловдив. Бил си учител в Хасково. Какво търсеше из Врачанско и Орханийско? Еднаква е целта на българите и в Чирпан, и Във Враца. Кои ти бяха помощниците? Всички българи от всички села и градове. Като казваш така, ти докарваш зло на всички българи. За нас, българите, няма по-голямо зло от робството. Три години преди това друг султански съд осъжда Стоян Заимов на вечно заточение в Диарбекир.