Апостолите: част 8 (Документална композиция по З. Стоянов, писма и документи за организаторите на Априлского въстание 1876г.)

Заточват го, загдето е бил член на революционния Комитет в Хасково. Той избягва от Диарбекир, Преброжда пеш Мала Азия и през Цариград стига във Влашко, за да се постави на разположение на Българския революционен централен комитет. Планът за въстанието през 1875 г. Предвижда да се подпали Цариград и да бъде Екзекутиран султанът. Да свършат тази работа за Цариград заминават Стоян Заимов, Иваница Данчев и Гаврил Хлътев. В Цариград Стоян Заимов дава на Гаврил Хлътев Полския си паспорт, с който предната година е Избягал от Диарбекир и така Копривщеница приема Името Георги Бенковски. След завръщането си във Влашко Стоян Заимов, Иваница Данчев и Георги Бенковски отиват в Гюргево. Гюргевският комитет на апостолите изпраща Заимов със Специална мисия във Враца, която той изпълнява Успешно. Комитетът го определя за главен апостол на Врачанския революционен окръг. През нощта срещу първи юни хиляда осемстотин Седемдесет и шеста година, когато Враца трябва да Въстане и да посрещне Ботевата чета, в града Нахлуват ордите на палача на Панагюрище Хасан паша. Въстанието се проваля. Заимов е заловен. Съдят го в Русе. Заимов. Три часа заседавахме. Три гласа има в твоя полза да бъдеш наказан В окови и тринайсет да претърпиш смъртно наказание. Но по царското й раде смъртното наказание за Българите въстаници се заменява с вечни окови. Заимов, ти се осъждаш на вечни окови. Този път вечността трае две години До освобождението на България. "Мила мамо, Вий не трябва да скърбите, а напротив, Да се радвате, че имате такива синове, Които всички ще измрат за отечеството си." Никола Обретенов. "Ако убият брат ми като другите двама, То аз барем ще отмъстя за всичките. Бъдете решителни и работете мъжки зарад синовете си На място. Не се бойте от затвор или бесило. Нека обесят или заточат и една жена." Писмо на Никола Обретенов до майка му баба Тонка. "Ние с Апостолова тръгнахме на трети февруари хиляда Осемстотин седемдесет и шеста година. Стигнахме във Враца и слязохме в Стефанакевия хан. Решихме със Заимова да се върнем аз и Апостолов В Румъния и да организираме там чета. Можахме да потеглим едва на седемнайсти април. На май хиляда осемстотин седемдесет и шеста година Дойде в Бекет Георги Апостолов от Букурещ със Заповед от Ботйова всички въстаници да се съберат в Крайдунавските пристанища, отгдето ще се качат на Парахода. На разсъмване на двайсет и девети май хиляда Осемстотин седемдесет и шеста година Ботйова, Сияещ от радост, видях на кувертата на парахода Радецки. Към два-три часа на двайсет и девети май тръгнахме От Козлодуй за Враца. Осъмнахме към селото Баница. Към девет часа откъм Враца почнаха да се появяват Черкези. Черкезите бяха отблъснати с тежки загуби. На разсъмване на трийсет и първи май се качихме При водопада на Веслец. Този ден Войновски обучаваше момчетата, А Ботйов писа на Заимова писмо. Цял ден чакахме за отговор от Враца, но никой От пратениците не се върна. Към полунощ на първи юни стигнахме Костелевския Мост. Вървяхме с усилен ход към балканския връх Вола. На разсъмване стигнахме по една козя пътека до Овчарските колиби. Черкезите почнаха да стрелят. Всички отидохме на възвишението Камарата, Което Войновски беше заел насреща. Ботйов със знамето беше тук и цял ден неустрашимо Командваше сражението. Към осем-девет часа се явиха много черкези и Башибозуци. Към два часа след обед Ботйов разгледа с Бинокъла си и съобщи, че е дошла войска с Две топчета. До залез на слънцето боят беше ужасен. Денят беше ужасно горещ. Момчетата бяха изгорели за вода. На много се бяха напукали от жажда устните. Ботйов разреши на четниците да отидат на извора, Който бил наблизо, да пият вода. Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по Причина на Перо, който не можеше да върви. Приседнахме край една малка скаличка. Ботйов се изправи с целия си ръст да види Накъде отидоха момчетата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да Падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме От двете страни и докато го сложим на земята, Той издъхна пронизан в сърцето. Наведохме се и го целунахме по челото. След цял месец скитане из Балкана от първи юни До двайсет и девети юни ние бяхме предадени от Българи и уловени и запрени бяхме изпратени в Русе. От Ботевата и Таньовата чета ни съдиха на десети Август хиляда осемстотин седемдесет и шеста година. На двайсет осми август Света Богородица хиляда Осемстотин седемдесет и шеста година бяхме извадени От затвора, за да бъдем отведени на заточение. Свързаха ни един за друг. Поставиха на вратовете ни железа, А през вратовете ни прокараха дълъг синджир, Който достигаше от единия край до другия и ни Държеше нанизани. Изведоха ни на площада. Народът почна да се приближава към нас. Госпожите и госпожиците ни кичеха с цветя, Като обърнаха веригите ни във венци от цветя и Обвиваха с кърпичките си железата около вратовете Ни, за да не ни утрепват. Никога няма да забравя това изпращане." Те дойдоха С високосната хиляда осемстотин седемдесет и шеста Година. Казаха: "Изпроводи ни комитетът на апостолите." Комитет. Дружно да надмогват младежката неопитност. На апостолите. Да знаят посветените по кой път поема Младежката всеотдайност. Комитет на апостолите. Всеки да носи искрица обаяние от голямото име. Всички да изпълняват големите длъжности на апостолът На българската свобода. Думите им предсказваха поличба. Идеите им възбудиха духовете. Делата им подтикнаха България към Априлския подвиг.