Апостолите: част 4 (Документална композиция по З. Стоянов, писма и документи за организаторите на Априлского въстание 1876г. - част 1)

Наш другар, апостол, когото много добре знаех по Делата, но в Ловченския затвор го видях за пръв Път. Каблешков е съотечественик на Любена, На Бенковски, на Дончо Ватаха, На Хаджи Христа, на куп български деятели Възродители от Пловдив и много други. С една реч нашият герой е от първокласна фамилия, Каквито ги имаме в България. Те бяха хора богати и влиятелни. Когато Тодор свършил в своето родно село Копривщица И в Пловдивското тогавашно народно училище, Родителите му го изпратили в цариградския Галата Сарайски лицей, в който се учеха и приготовляваха Верни и просветени поданици на империята. В Ловченския затвор го видях за пръв път. Каблешков отвори уста насреща ми, като му психваше Със стотина питания, които се отнасяха до Въстанието, без да му пречи треската, която по това Време го беше нагънала. Той искаше да знае всичко, което станало в България От 20 април и насам. За Панагюрище, за Бенковски, за разни байраци, За Търново, Сливен и много други, За които аз повече трябваше да зная, че от По-голямо място идех, че по-сетне бях хванат. За себе си, за своето мизерно и мъченическо тегло Не искаше да знае. И в Ловеч, и навсякъде Знаеха вече кой е Каблешков. Ето защо той си говореше правото. Убеждаваше и мене, ако доживеем да ни изправят пред Европейска комисия, нищо да не скриваме. "То е срамота за нас, ако скрием истината и Не изкажем открито теглилата на народа", Продължаваше той. "Особено ние с тебе като апостоли Трябва да направим това. Нека работата стане въпрос. Тъй и тъй няма да останем живи." Викайте брат ми и му кажете да поздрави старите. Аз желая, щото баща ми да живее до тогази, Докато чуе, че синът му е отмъстил на неговия Неприятел и български изрод. Георги Икономов Родом из Сливен, на 28-годишна възраст, Учил се в родното си място, запознат от младини С хайдушки живот, момък с буен характер, Който беше готов да изтегли ножа при най-малкото Докачение. После седем месеца скитане на Оборище се срещнахме Ние с Георги Икономов. Георги Икономов и Захари Стоянов се разделят след Старозагорското въстание. Преди това дълго време са работили заедно на Станцията Търново-Сеймен. Войвода на Старозагорската чета, в която е бил Четник и Захари Стоянов, Георги Икономов отива в Гюргево. Гюргевският комитет на апостолите го Определя за помощник апостол в Сливенския окръг. Георги Икономов идва в Четвърти революционен окръг в Навечерието на събранието на Оборище и повече не се Отделя от Волов. Никому не идеше на сърце в тая тържествена минута. Поискаш ли си Икономов, познат песнопоец между Своите другари и прочут актьор, Подпря се с едната си ръка на пушката и Викната запя "Горольо, горо зелена и ти водельо Студена". Всичките депутати, които бяха образували колело Около певеца заедно с апостолите, малко по малко от Най-напред само стананикане, а отпосле запяха с Висок глас да пригласят на Икономова, понеже песента Им беше известна, тъй щото нагласи се цял един Хор от сто и петдесет гърла. Тихата нощ, Стръмните непроходими околности на Оборище повтаряха И потретяха ехото на хайдушката песен, която гърмеше И страшно се отражаваше из гората. Три-четири чакмаклии шишенет изреваха между Депутатите и едно "Да живей!" Се изтръгна от гърдите на всичките. "Иди после това и недей става бунтовник." После Икономов, придружен от другите апостоли, Изпя ред нови бунтовнически песни, които се Възприемаха от слушатели като небесна манна. Георги Икономов идва в Четвърти революционен окръг в Навечерието на събранието на Оборище и повече не се Отделя от Волов. Загиват заедно в Янтра. Убийството на Ангел Кънчев произведе на мене Потресаващо впечатление. Дълго време аз не можех да забравя неговите огнени Очи, думите му. Да живей България! Захари Стоянов Само Волов, като главен апостол на Четвърти окръг, имаше право да поверява апостолска Длъжност на други лица. След като ме закле с револвера в ръка, той Ми написа едно пълномощно, каквото беше дал и на Каблешкова, подписано само от него и подпечатано с Частния му печат, в което пълномощно се казваше, Че аз, Захари Стоянов, съм негов помощник и имам Право да съставям комитети в Четвърти окръг. Волов се подписа на пълномощното ми с псевдоним Петър Ванков, главен двигател на Западна Тракия, 1 март 1876 година. Изстрелът на Ангел Кънчев еква на пристанището в Русе на 17 март 1872 година. Панайот Волов подписва пълномощието на Захари Стоянов в къщата на Кочо Частеменски в Пловдив на 13 март 1876 година. Изстрелът на Ангел Кънчев пробужда българската Съвест на 20-годишния Захари Стоянов от село Медвен, Котленско. Подписът на Панайот Волов посвещава Захари Стоянов За апостол на българската революция. Малци на са дейците от последните години на Робството, на които се е случило да бъдат свидетели Или участници в толкова съдбоносни събития и да Преживеят толкова, колкото е видял и научил Захари Стоянов. Историята среща бъдещия летописец на българските Въстания с почти всички водители. Превежда го през почти всички по-главни огнища на Бунта, упоява го с възторго от първите победи, Покросява го с отчаянието на погрома, Изправя го пред величави подвизи и унизително Падение, За да не се успокои, Докато не разкаже на потомците за делата на Необикновените си съвременници, Докато не напише книгата за народната съдба. Записки по българските въстания.