Апостолите: част 3 (Документална композиция по З. Стоянов, писма и документи за организаторите на Априлского въстание 1876г.)

Селските депутати, понеже знаеха, че никой няма да Попадне в тая комисия, възпротивиха се за нейното Избиране, като казаха, че без тяхно знание ще да Стане всичко. Но Волов успя да ги убеди. Щом комисията се избра, всеки от депутатите начасове Ще замина за селото си. Замина и комисията за Панагюрище, за да продължава Своята работа заедно с апостолите. Великото народно събрание на Оборище е политическият Връх на Априлската епопея. Всеки пратеник отива на Оборище с пълномощно да Представлява своя град, своето село. Всеки пратеник се връща от Оборище представител на Възраждаща се България. И след Великото народно събрание на Оборище главният Апостол на Четвъртия революционен окръг Панайот Волов остава верен на дарбата си да открива в Народното дело простор за способностите на всекиго От народните хора. А когато удря часът на оръжието, Панайот Волов Поверява военната организация на въстанието на Родения генерал на българската революция Георги Бенковски. Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, Която никога няма да заздравей. А на Русия Нека тя заповяда. Георги Бенковски. Той можеше да има възраст приблизително двайсет и Осем-трийсет години, Ръст тънък, висок, Гърди изпъкнали напред, глава, Вирната на назад с дълъг врат, лице прилично, Малко сухо, усмивка сдържана и увлекателна. Руси мустаки, тънки и доволно дълги, Закривени от самосебе си нагоре към очите, Които придаваха особена представителност на лицето Му. Очи ясно сини, поглед проницателен. Коса и вежди руси, както и мустаките му. Въобще човек личен и представителен. Човек, който беше в състояние да привлече всекиго Смъртен само с външните си качества. При това като се прибавят още неговите движения, Пъргавината му, строгата му реч, разправянето с Ръкомахане, обръщението му към хората, Които не оставаше да се почесват и да излагат Своите мнения на пространно и да го учат наум, Което е взаимна стъпка и прочие, вие ще да Имате горе-долу повърхностно понятие за портрета на Бенковски. Не зная защо по вътрешно някакво настроение аз Благоговеех напреде му. Чаках да ме попита, та тогава да се обадя. Доброволно признавах, че той е велик. С една реч изповядвам се чистосърдечно: Аз бях омаян от Георги Бенковски. Когато останахме в Тетевенската планина само двама, Той се изказа пред мен на пространно кой е И що е. Няма вече скрито покрито, Но довечера не известно какво ще стане с нас, Кой ще да оживей, кой ще да умре. Та затова не е зле да се знаем едни Други. Който остане жив, нека разказва на приятели и Роднини. Моето име не Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, Родом от Копривщица. Досега си криех месторождението и същото име само Затова, защото вярвах в онова изречение, че никой не Е пророк в своето място. Бил съм от най-напред караабаджия. Захващах се за различни търговии. Пътувах в Цариград, Азия, Египет и прочие. Но две на едно място не можах да завъртя. Не ме е надарил Господ с ония преимущества, Които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и Наляво, та тогава да сполуча в търговските Предприятия. Трябваше да правя низките манери на Турците, да изядам правото на другите и прочие неща, Които моята душа не можеше да приеме по никакъв Начин. На всичко това махнах с ръка и преминах в Румъния да търся по-свободен и охолен живот. Там можах да се запозная с някои народни хора И това стана причина да мина в отечеството си Под лъжовно име. Който остане жив от вас, нека разказва за мен. Когато стане дума за нашите работи. Бенковски беше велик, когато беше велика народната Воля и желание. Падна народната воля, трябваше да падне и той. Когато на втори май 1876 г. Се явихме за пръв път над Лисец и Панагюрище Се представи пред очите ни с всичката своя грозотия, Бенковски спря коня си навръх планината и посочи с Пръст към пламналото село. Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, Която никога няма да заздравей. А на Русия Нека тя заповяда. Братя! Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява Пред конака. Пушките гърмят, придружени от ека на Черковните камбани, и юнаците се целуват един други По улиците. Ако вие, братя, сте били истински Патриоти и апостоли на свободата, то последвайте Нашия пример и в Панагюрище. Тодор Каблешков. Момък на двайсет и пет-двайсет и седем години, Без брада, с твърде малки мустаци, С бледно изнурено лице, очи светли, Които стреляха решителност и буйност, Беше копривщенският герой, който изгърмя първата Пушка на Тракийското въстание, който по-после да Остане верен на своите начала и идеи, с вързани Ръце запрегна пищова в габровската заптийска стая и Си изгори мозъка. Той беше Тодор Каблешков.