Композиция по откъси от статии и фейлетони от Христо Ботев: част 6

Известно е всекиму, че нуждата и страданията Сближават и съединяват хората, накарват ги да бъдат Помежду си искрени, да си помагат един другиму, За да се избавят от общото зло. Всичките сиромаси работници, от каквато и да са Народност, където и да живеят, са братя помежду си, Братя по страдания и по мащеха съдба. Под влияние на същите причини се е зародил и Се развива така наречения Интернационал, Целта на когото е да съедини всичките онеправдани Работници в едно разумно и съзнателно цяло. От собствения си труд, без да бъде принуден да Храни разни паразити, които си са присвоили правото Да му бъдат господари и като такива да живеят Наготово, без да работят. Да казва кой що ще, но ние мислим, Че ако турският потъпкан и измъчен народ се откаже От своят фанатизъм и без да обръща внимание на Религиозните и национални разлики, които съществуват Между него и нашия народ, поиска да се съедини С нас, за да се отърве от общия враг Правителството, ние сме длъжни да го приемем с Открити ръце, без да гледаме на историческата Вражда, която се стреми да ни разединява. Сегашният обществен ред, който допуща да има султани И капиталисти, е изворът на страданията и на Турците, и на българите. Затова всеки, който е обезправлен от тоя ред, Който осъден от него да се бори с нуждата И гладът, който мрази своето скотско положение и Желае да се избави от него, е наш приятел, Наш брат. Само разумният и братският съюз между народите е в Състояние да унищожи теглилата, сиромашията и Паразитите на човешкия род. И само тоя съюз е в състояние да въдвори Истинна свобода, братство, равенство и щастие на Земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с Машинациите на своите всевъзможни империи, Конституции и републики, и дордето тия из сляпо едно Ниско поклонничество към божиите помазаници гледат Един на други като на врагове, дотогава не ще Да има щастие на земята, не ще да има Бял ден за човекът. Правителството и привилегированите класове у всеки Един народ ще да мъчат и притесняват сиромахът, Ще да подядат неговът труд, ще да го държат В невежество, ще увеличават в квадрат и в куб Неговите исторически глупости и в заключение на Всичкото това ще да го изпроваждат да бие и Да изтребва брата си или да бъде бит и Изтребен от него. Плачете за Париж, столицата на разврата, На цивилизацията, школата на шпионството и Робството. Плачете, филантропи, за палатите на страшните Вампири, на великите тирани, за паметниците на Глупостта, на варварството, изградени с отсечените Глави на толкова предтечи, на толкова велики Мислители и поети, с оглозганите кости на толкова Мъченици за насущния хляб. Плачете. Лудите не може никой утеши, Бесните не може никой укроти. Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и Измряха с разбойническите за вас думи свобода или Смърт, хляб или куршум. Плюйте на техните трупове и на труповете на онези Жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и Прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, На майките си и днес наричате бесни блудници, Защото имаха още сила да се хванат за оръжие И избавят от вертепа на разврата. Хвърляйте кал и камъни връх гроба на Домбровски, Защото не стана слуга на някоя коронясана глава, А поборник на велика идея, на висока цел и С гърди твърди се опря на предателите на Франция И виновниците на толкова злочестини в човещината. Цял свят оплака Париж. Цял свят прокле комунистите и нашата бедна Журналистика и тя не остана надире. И тя заплака за бездушното И прокле разумното. Смешен плач, Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, Една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон в името на цивилизацията и Вилхелм В името на Божия промисъл не направиха повече зло, Повече варварство в 19 век, отколкото например Александър Македонски с походите си преди толкова Векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, Дето робът, човекът, като не чуе думите му, А разумът му, улавя се за крайност и се Бори на живот и смърт, доколкото му позволяват Средствата, които са ниски, защото са малки, А малки само затуй, защото им са ги отнели Господарите. Тогава човекът наричат разбойник, Развратник, низък и варварин. Такива бяха и комунистите. Християнството има своите мъченици, доде нарече роба Син Божи, син човечески. Има ги и революцията, за да направи скитника Гражданин. Има ги и ще ги има и социализмът, Който иска да направи човека повече от син Божи И гражданин, не идеал, а същ човек и от Него да зависи градът, а не той от града. Християнството, революцията и социализмът, Монархията, конституцията и републиката, Те са си фактове и епохи исторически, Кои ще отрече само тоя ум, който не признава Прогреса в човечеството. Училището и само училището, казва баба Македония, Ще избави Европа от социален преврат. Училището и само училището, повтаряме ний, Ще я приготви за тоя преврат. Но не училището на Златоуста и Лойола, На Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Продона, на Кюве и Нютона и училището житейско. Комунистите са мъченици, защото не са важни Средствата в борбата им за свобода, а идеята на Тази борба. И свободата ще има своите йезуити, Казва Гейне. Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, Както ще ги задържи и европейската, За да оплаче други столици, други варварства и Страдания, кога робът извика на господаря си, Кой си ти, що плачеш, мъж ли си, Жена ли или хермафродит, звяр или риба. И ще бъде ден, Ден първи.