Апостолите: част 1 (Документална композиция по З. Стоянов, писма и документи за организаторите на Априлского въстание 1876г.)

Протест. Бунт. Въстание. Революция. Единственото спасение на нашия народ е революцията. Революция народна, незабавна, отчаяна. Българи, Съветвам ви, не давайте ухо на някои вероломни Внушения. Никой не може да ни запрети да изпълним Дълга си към своето отечество. Българи, Вашите неприятели са ония, които се изпречват между Вас и властта, която бди отчески за вашето Благополучие. Няма власт над оная глава, която е готова да Се отдели от плещите си името на свободата и За благото на цялото човечество. Те дойдоха с високосната хиляда осемстотин Седемдесет и шеста година. Казаха: „Изпроводи ни комитетът на апостолите“. Ние не сме някой върховен съвет и комитет над Комитетите в татковината ни, но просто едно Дружество опитни хора, които по призование и Подкалване на представители от много области из Българско начертали един общ план, По който да свържат всички страни, па освен това И места за снабдяване, оръжия и други потребности, Ако пари само дава народът. Комитет Дружно да надмогват младежката неопитност. На апостолите Да познават посветените по кой път Поема младежката всеотдайност. Комитет на апостолите. Всеки да носи искрица обаяние от голямото име. Всички да изпълняват големите длъжности на апостолът На българската свобода. Считам, че човек подготовлява епохата. Панайот Волов. Панайот Волов, прекръстен Петър Ванков, Родом из Шумен. Момък на двайсет и осем годишна Възраст, ръст висок, лице смугло, Весел и засмян винаги. Учил в Русия в Николаевската гимназия. Бивш учител в родния си град, а после бунтовник. Племенник на прочутия български богаташ Маринчо Бенли. Така нахвърля образът и биографията на главния Апостол на Панагюрския революционен окръг Летописецът на българските въстания Захари Стоянов. Българските революционери опознават Панайот Волов През лятото на хиляда осемстотин седемдесет и Четвърта година. Той пристига в Букурещ да Представлява Шумен на общото събрание на Българския Революционен централен комитет. В началото на хиляда осемстотин седемдесет и пета Година Христо Ботев пише във вестник Знаме: Вие трябва да сте вече известни за приключението в Шумен, което направи такъв голям шум в Дунавския Вилает. Инженер французин сполучил да добие вход в Едно от първите български семейства и в късо едно Време да въведе в него парижката цивилизация. Волов като учител на тоя народ, а с това И пазител на нравствеността на девойките, Счел за нужно да предвари злото и чел слово В черквата да посъветва българите да не приемат в Къщите си такива чапкъни. Волов като учител е искал само да предупреди своите Съграждани за злото, което се разпространява заедно С цивилизацията, а не е никак мислил, Че неговите думи ще накарат пияните французи да Излязат из къщата на българската непразна демоазела И сами да извикат варварите на бой. Всичко това накарало правителството да изпроводи Войска, за да разпръсне бунтовниците. Французският консул да повика своя белгийски събрат И да отиде в Шумен, за да спре варварщината, А екзархията да изпроводи дяда Григория, За да каже на овчиците си, че шутото не Трябва да боде. Хапус ханата постъпиха на арестантска служба Петдесет души бунтовници. Шуменското приключение е начало на голяма година в Живота на Панайот Волов. От русенския затвор отива във Влашко. На двайсет и четвърти август хиляда осемстотин Седемдесет пета година е сред революционерите, Които избират новия Български революционен централен Комитет с председател Христо Ботев и решават България да въстане незабавно. На трийсет и първи август подписва разписка. Приех от касиера на Българския революционен Централен комитет в Букурещ трийсет австрийски Жълтици за пътни разноски по българско за народната Ни цел. Панайот Волов. Изпращат го в Троян да вдигне комитетите от Ловешки Окръг и щом пристигне войводата Панайот Хитов да Обяви въстание.