Стара Загора - 1875 година: част 2 (Литературно-документална композиция: 100 години от Старозагорското въстание)

Няма какво да кажа против това, но сега е Септември месец. Няма ли някое средство това въстание да се отложи За пролет, когато и времето ще бъде по-хубаво и Гората ще се раззелени? Херцеговина гори, Босна се бие, Сърбия се стяга. Удря нашият час. Кольо, ти като председател на Старозагорския окръжен Революционен комитет, разкажи на младия Апостол Какво отговори Васил, когато Каравелов му писа: „Брате Василе, вдигай революцията.“Това беше преди Три години. И тогава имаше хора да препират. Тогава Левски беше прав да повтаря: „В нищо не подготвени ще я свършим нищо и Никаква.“Сега защо се избързва? Защото дойде денят да се действа. Думите дотегнаха на народните хора. Ние никога не сме седали със скръстени ръце. Когато предадоха Левски и народът заговори, Че ще го карат на съд в Цариград, Старозагорският Окръжен революционен комитет реши да го освободим. Изпратихме сагледвачи по станциите, уговорихме Чиновници от железниците, наши майстори железари Направиха ключове за отвинтване болтовете на Релсите. Приготвихме коне, шейни, Тайни квартири. А конният отряд? Посред зима събрахме конен отряд от трийсет души Конници. Само петима бяха от града. По четирима изпратиха революционните комитети от Хаиньето, Арабаджиево и Гюриджий, по трима Комитетите от Елхово, Махлата и Гюнели махле. Двама даде комитетът от Дервент. Стотици народни хора бяха готови да действат посред Зима. Хора да вървят след войводи ще се намерят, Но оръжие нямат всички. И с войводи още по-неподготвени. Вие, учителите, ще станете предводители. Съм готов винаги да се жертвам за отечеството, Но да бъда предводител не се немам, Защото не съм се готвил за това. Учил съм езикознание. В живота си не съм дори един револвер грамвал. Съжалявам, че не сте се готвили. Аз не съм дошъл тук да споря с вас. Аз съм изпратен да вдигна въстание. Това трябва да стане и ще стане. Който обича да ме последва, който не, Той знае. Петима да останем, пак ще вдигнем въстание. Не сме само ние тук събраните, които ще решават. Ще решават комитетите, ще решават народните хора, Които си купиха пушки и се научиха да стрелят На нишан. Най-добрият нишанджия на Тракия, Руси Кънев от Обручище, е председател на тамошния Комитет. Какво въстание, тъй неподготвено ще се Направи, не ми стига умът. Колко са силиците ни, сравнени със султанските? Господа, Посочете ми една революция, която да е започнала с По-голяма въоръжена сила от противника си. Нашите пушки са в ръцете на нашите неприятели. Старозагорският окръжен революционен комитет извести Народните хора от окръжието да се готвят и на 19 септември изпрати куриер във Велико Търново. На 26 септември куриерът донесе писмо от Иван Хаджидимитров. Братя, това вече не е лъжа, Както е бивало досега. Ний решихме единогласно да дигнем байрака на Въстанието идущия вторник. 28 септември 1875 г. Ако не можете да се удържите в Стара Загора, Трябва да отстъпите на Шипка, а оттам Габрово, Гдето ще бъде главният въстанически пункт. Вярвайте всичко това, както вярвате и самого мене, Че съм ваш брат. Копие от настоящето ми проведете В Сливен и Чирпан. Само потомците ще обръщат внимание, Че това писмо започва със заклинание. Не е лъжа. И завършва с уверение. Вярвайте всичко това, както вярвате в самого мене. Онези, които го чуват първи под един кестен в Старозагорските лозя, действат. Още на часа в лозето единогласно бе прието да Въстанем на 28 септември 1875 г. Начерта се планът на действията ни. Това стана същата нощ в къщата на братя Жекови. Най-напред се реши да се изпратят нарочно опитни Хора по селата, които да приготвят селените и да Ги доведат въоръжени в града. В къщата на братя Жекови, в една от вътрешните Стаи, седнали на земята с кръстосани крака, Пишехме прокламациите до населението, с което им се Заповядваше да въстанат на 28 септември и тъкмо в 8 часа по европейски да стигнат край Стара Загора. Щом се приготвиха прокламациите, веднага се Разпратиха с Димчо Стаев за селата Джамбазито и Михайлово, с Андрей Момчев за Коларово и Обручище, С мене, Христо Шиваров за Преславен, Сърнево и други, със Стефан Гергьов за Сеймен, Сега Марица, Отдето преди да поведе въстаниците за Заара, трябваше да разсипе моста на Марица, По който минува железницата за Ямбол. Кольо Ганчев за Змеево и Мъглиш, Кольо Ганчев за Мъглиш и Енина. Димчо Стаев с въстаниците от западните села щеше да Се установи из лозята край Чирпанското шосе. Кольо Ганчев с въстаниците от Енина, Мъглиж и Змеево На север от града в местността Бадемлик. Аз с въстаниците от източните села на Чадър могила, А въстаниците от южните села в Латинските гробища. Същата нощ още те заминаха всеки за определеното си Място. Замина така също за Сливен Газибарев, Който преди няколко дена беше дошъл в Заара, Изпратен от тамошния комитет. От Чирпан бяха изпратили за свой представител Иван Андонов. Той съобщи, че пловдивският представител Свещаров, Който дошъл само до Чирпан, разказал, че и Пловдив Е готов да подаде ръка на въстаналите братя. Ден първи, вторник, 28 септември 1875 г.