Петко Славейков: Автопортрет по негови спомени, писма и стихове: част I

Който живее само за себе си, Не достоен да живее. Дор на небо ясно слънце, Дор на очи свят живот, Ще обичам аз от сърце таз земя И тоз народ. Роден съм в Търново на хиляда осемстотин двайсет и Седма година ноемврия. Постъпил съм на училище на пет години. Пет години учих Всички черковни книги изучих да скланям и превождам Уж на български, Но да пиша името си не можех. От аритметика едно действие не знаех. После влезнах гръцко училище, дето се бавих около Година и половина, Но моите другари по възраждането на българщината в Търново два пъти ми крадоха книгите, За да не се уча гръцки и да не Би да се погърча. През есента отидох Свищов при учителя Емануил Васкидов и Костаки Тодоров. Още по-рано, преди да ходя в Свищов две-три недели Аз останах празен и нямах занятие. Тогава под влияние на книгите, а най-много житието На Светова Алексия, човек Божий от Огняновича, Която носех все в джеб и четех, аз намислих Да бягам от баща ми в Света гора, за Което цел се скрих от него в един манастир При Суския, та ставам калугер. Но баща ми ме намери и повърна в Търново И за да не стоя празен, донесе ми ръкописната История на отца Паисия да я чета и препиша. Прочитането на тази история разсее калугерската Мъгла, която ме беше овзела и възроди в мен Друг мерак. Досега аз мислех само как да спася Душата си, а след прочитането на тая история аз Си зададох цел как да спася народа си, Тоест как да му вдъхна патриотизъм. На хиляда осемстотин четиридесет и трета, като Излязох от Свищовското училище, Услових се даскал Долна махала. Тогава бях на шестнайсет години. Борбата между гръцките владици и българските Патриоти беше във възраждането си. В онова време аз бях извадил една песен за Гръцките владици в Търново, именно за Панарета, Бившия търновски митрополит, и за наследника му Неофита. Песента беше проста в бели стихове по духа и Размера на народните ни песни. Прославило се Търново със славни гърци владици. Най се много прослави с Панарета Делия, Делия Делибашия, Лудия гръцки владика, Като гедия ходеше, врана си коне яздеше, Окачен топуз носеше, селата обикаляше, Всякак народа дереше и грешни пари береше. А и ощ се повече прослави наше Велико Търново С Неофита мъдрия, мъдрия и лукавия. Един мой връстник и съученик от гръцкото училище, Син на един доктор Гракоманин, сполучи да открадне Собствения ми ръкопис и да го предаде на Неофита Или по-право на неговия млад секретар Костакя, За когото се нящо и припяваше в тази песен. Ядосани и двамата, особено последният, викна ме една Вечер късно и след едно остро скарване накара Митрополийския сакчия да ме запре в една одая, Дето били си запирали кокошките, които им носеха Тогава от селата доста много. До моята тъмница под същата сая, но в друга Живееше клисарят на черквата и слуга на митрополията Стар един човек на име дядо Колю. Нещо подир час и половина от запирането ми дядо Колю дойде да ме попита вечерял ли съм и На отговора ми „не съм“, донесе ми малко хлебец И маслинки и мълчешката излезе. Подир малко той пак влезе, та ми донесе и Вода в един оклоцан пръстен съд и една огърешка От вълшеница, която запали за лепие на прозорците и Тогаз продумата ми каза „вечеряй скоро, Дорде не е догоряла свещта“. Аз исках да му говоря и казах му нещо, Но какво му казах не помня сега. Помня само, че той излезе из вратата, после се Обърна и троснато ми рече „да би мирно седяло, не би чудо видяло“ И си отиде. Това беше първото ми влизане в затвора. Цяла нощ стоях прав или бях принуден да ходя От стена до стена в тясната стая. Пепелта и студът не ми даваха да седна, а Бълхите и кокошите гадове ме измъчваха до гуша, Като че нарочно искаха да направят услуга с това На тираните ми Костаки и Неофита. Идеше ми до полуда, но и в това си Утеснение често пак се сещах за думите на дяда Коля. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Тези думи за пръв път ги чувах, Та ми направиха наистина дълбоко впечатление. Аз усещах, че те бяха за мен едно погълчаване Или едно поучаване, но да са думи книжовни не Бяха, а пък и прости не ми се виждаха. Тъй щото при всичкото ми несгодно положение този Нечакан урок ме занимаваше. Оставям да не разправям тук какво стана по-нататък, Как ме пуснаха сутринта и как ме изпъдиха от Учителстването в Долна махала.