Петко Славейков: Автопортрет по негови спомени, писма и стихове: част II

Това случая бяха първата ми среща и съзнателно Запознаване с народната мъдрост. Те възродиха в мене първото желание да записвам, Кога чуя такива думи, за да си ги имам. Сам аз ги нарекох избрани думи. Тогава, още на 1844 г. Аз се услових за учител в ближното на Търново Село Килифарево и до пролетта бях записал вече Четиридесет-петдесет такива изречения. Брада царска, глава воденичарска. На ниско магаре всякой сяда. С уста си птички лови, с езика си звезди Снима. Без ум приказва, затова порязва. Миналото се не връща, а се преглъща. През пролетта на 1845 Неофит и секретарят му Костаки кимне още на мене за пустата оная песен Вземаха случай да се вместят в селските работи и Да ме изместят от Килифарево. Отидох за учител в Казанлък, Церова кория, Лясковец. Оттам като ме изпъдиха, ударих пешком през селата Надолу и срещнах нейде учител си имат вече, Нейде училище нямат. Запрях чак в Бяла. В Свищов ми се представяше случай да остана за Взаимен учител в Горна махала. Но моята черна орисница ли да кажа, тъй люкара, Лукавата умишленост на моите врагове ли, тъй Пресметна, че Неофит и Костаки се озоваха в Свищов И осуетиха надеждите ми. Вместо учител Аз се намерих в Свищовската тъмница. Хванах пак път за Търново. Аз се отбих нарочно в Михалци, дето имах майчини Си роднини с намерение да опитам ще бъде ли Възможно някак да се установя за учител. Роднините ми хора честни, но сиромаси, Направиха щото можаха. Чорбаджията, не му помня сега името, от очи за Роднините ми стори да ме попита колко бих им Взел да остана за тази зима да им уча Децата. „Хилядо гроша,“рекох „за една година и да ме Хранят.“„Че много искаш ти“казва той. „Ний за цело лято,“прибави друг от чорбаджийските Мекерета, „плащаме на гойдарю да ни пасе гоедата и па Не му даваме повек от двесте гроша. Ем, де и то да си гойдар, Де и да си даскал. Гойдарю цел ден оди Да се пече по слънцето, тича по лергоета, Дъждо го иди понякога, а ти же седиш у Килията на сянка. Няма дъжд, няма вятър.“ Една година работих Казанджолък. Услових се за учител в Севлиево. Оттам оминах в Ловеч. В Ловеч начева същински моята литературна дейност. Наистина аз се бях позанимавал нещо с книжнината още Откакто станах пръв път учител, но тия мои опити В списателството бяха написани на славянски език, А не български. Тук аз не само се залових пак да събирам Любимите си стари думи, да записвам песни, Приказки, предания и други подобни, но се възбуди у Мене и страстта да съчинявам стихове и кроя поеми. Не растат саминки в поле цветовете, Нито птички пеят сами в пролетта. Без сърце другарско тежки са денете, Тежък без надежди живот на света. Хляб не ми се яде от желание на свят Да излезе и аз да начертая една резчица от Моята ръка добро на отечеството си. Отидох в Берковица, от Берковица на Лом, На Видин. После станах учител в Трявна. Заседнах се тамо И на 1853-та се ожених. В Трявна започнах да събирам песни и пословици. До две хиляди и триста пословици и връз двеста Песни проводих чрез учителя Цветка Недева на Българското настоятелство в Одеса. Печатах в това време Смесна китка, Басненик и Първа песнопойка. Жалост ме е залюляла на живота от първий час. Над люлка ми майка пяла тъжна песен с жален Глас. „Клето чедо, Веч баща ти в хладни гробни тъмнини нож душмански Го препрати. Ти си роб от пелени. Но порасвай и препасвай остра сабя на бедра и Войвода за свобода да те видя и умра.“През Пролетта отидох в Цариград. Взимах участие в Цариградския вестник, Но не можах да се задържа. На 1856 пак ходих в Цариград като представител Против Неофита. Тогаз станах пръв учител на Българското в Цариград училище.