Петко Славейков: Автопортрет по негови спомени, писма и стихове: част V

Но, майко, Чух как Богу дух си дала, Преследвана за мойта смелост грях. Размислих как невинно си страдала затуй нали, Че твой син ази бях. И поменаех горката си невеста. Що прави с мойте дребни пет деца? Без теб, без мен, без дом, без свое место. Как тегли от безжалостни сърца? Жестокостта ми се сломи. Аз клюмнах, Заплаках пак и зинах, та проклех. Проклех аз тази в мене страст безумна жесток и Горд да бъда, както бех. Мисията на черковния въпрос беше да разбуди Развълнува приспаното народно чувство у нас. Много излъгани би останали онези, които би Помислили, че новото движение на българите имало и Има само черковен характер, тоест, Че българите се подигнаха против гръцкото Духовенство само за простото удоволствие да заменят Гръцките калугери с български. Не, това движение заключава в себе си до една Степен и политически характер. Българският народ чрез установлението на една своя Черква искал е и иска, защо да го криеме, Да си установи един вид народна самостоятелност. И пак казваме, Излъгани биха останали онези, които би помислили, Че новото наше движение има само черковен и Политически характер. Не, Това движение освен черковен и политически имаше още И социален характер. Колкото напредваме във времето, толкова интересите На народа се развиват и проясняват. Тъй щото и идеята за народностите, която днес Толкова силно обзема духовете ни, ще отстъпва полека Лека на социализма. И когато преобладяе тая идея, народите на Балканския Полуостров ще си подадат братски ръка. От наша страна ние желаем пълен и по-скорошен успех Във всичко, що е добро и полезно за человечеството. Преследването на вестник Македония и после личното Ми преследване от Мидхат паша, затварян на няколко Пътя, принуден бях да разпилея и продам печатницата Си на безценък. Като унищожиха газетата ми Македония и списанията Пчелица и Ружица, опитах се да възстановя една малка Сатирическа газетка Костурка, но я прекратиха на Втория брой. Помъчих се да издавам на български френската газета Диоген, прекръстена после на Звънчати и Гумчо, Но и нея спряха на трети номер. После се обърна на Шутош, но прекъсна се и Тя. Тогава се принудих да ида за учител в Одрин. Един ден властите ме арестуваха. Помислих си, че тоя път, трийсети или четирсети, Не помня, не ще изляза жив из затвора, Но ще свърша с бесилката. Слава Богу, че бесенето се прекрати по настояването На чуждите посланици. Аз останах жив.