Петко Славейков: Автопортрет по негови спомени, писма и стихове: част VI

Като самоволен ратник за свободата на отечеството си Не съм имал и нямам друг ръководител освен любовта Си към народа. Никое нещастие в живота ми не е бивало тъй Пагубно и не е падало тъй тежко на мене Както това, което ми се случи в Стара Загора През 1877 г. Освободителната война, която трябваше да тури край На петвековното робство, ме завари в тоя град. Неописуема беше моята радост, когато целия град Посрещна с тържество, каквото русите другаде не Видяха, победоносните войски на Гурко. Бях взел най живо участие в приготовленията за Посрещането на русите, които се почнаха още додето Не бяха минали Балкана и още тогава бях съчинил Песните за тоя случай, които по после обнародвах: „Като Русия втора няма, Тъй могъща на света. Тя е нашата подпора, Тя е нашта висота. Русите са наши братя, Наша плът и наша кръв. Руска сила, руска воля, руска кръв и руски пот Ще избавят от неволя наший паднали народ.“ Настанаха тъмни и мрачни дни за Стара Загора. Към нея се бяха упътили дивите пълчища на Сулейман Паша. Аз направих всичко, което можех, за да спомогна за Удържането на града и в старанията си бях забравил И домашни и всички книжовни съкровища, Които стояха натрупани в къщи. Когато всичко около мене беше гръм и дим, Врясък и писък, плач и рев, Когато войските се отдръпнаха от позициите си и Почти всичко живо беше излязло от града, Аз, възседнал на кон, обърнах гръб и се отправих Към дома си. По мене вече летяха турските куршуми и от краищата На града, отдето настъпваше неприятелят, Издигаха се големи пламъци във въздуха. Всяка минута бавене беше смърт. Като видях, че домашните и без мен излезли из Къщи, без да спра ни миг, излязох из града. Къщата, в която живеех, стана жертва на пламъците, А заедно с нея погинаха и покъщнината ми, И богатата ми библиотека, и скъпоценните ми Литературни сбирки и трудове, В това число и петнайсет хиляди пословици, Които бях събрал от всички краища на общото Отечество. След падането на Плевен бях повикан в главната Квартира. Прекомандван щаба на генерал Скобелев. Преведох го през Хеметлийския проход. Подир битката на Шейново придружавах го до Одрин. Присъствах на нощното сражение. Ако и тежко, Но утешително е на стари години та се носи Сабя. Известността ми като народен деец ме призова начело На първото българско управление. Аз участвах в съставянето на Търновската Конституция. Какво изработила комисията? Какви са тия бабини деветини? Всичките ни неприятели са ни борели с това, Че не сме узрели за свобода. Но ето че една комисия от Народното събрание идва Да потвърди думите им, като казва и печатно заявява, Че ние не сме още за пълна свобода, когато За тази свобода толкова драгоценна кръв проля Братски и наш руски народ и нашият народ понесе Толкова скъпи жертви. Комисията иска да ни дава свободата като комка малко По малко, защото ни бил слаб стомахът, Също като на человек, който дълго време е бил Под затвор и който трябва да се пуща не Изведнъж на видело, но по-напред да се тури в Кафез, та да привикне. Те искат конституция, в която вее нещо. С други думи искат някаква вятърничева конституция. Искат народ свободен, ама отнемат свободата. Боите се от съприкосновението на правителството с Народа и туряте преграда помежду им. Тази конституция, която ни предлага комисията, Е по-долна от турската. Като народен представител в името на народа не Приемам рапорта. На свободата се турят букаи.