Петко Славейков: Автопортрет по негови спомени, писма и стихове: част VIII

Ние не си знаем езика, а то не е Добро. Още по-лошо е, дето не го и учим. Учим, Боже, но какво? Всичко друго може би, само българския език не. И като българи никак. Досега още не сме взели, та и не вземаме Никакви мерки за едно възможно улеснение в Изучаването на матерния си език, когато напротив, Толкоз много сме направили и правим, за да го Затърним съвсем като някой баталясал извор. Много думи, съвсем чужди, безобразно осакатени, Нови и още несвойни, невежо, необмислено и не по Духа и свойството на езика ни превеждани, Скърпени, сглобявани, употребявани, са получили и из Ден получават право на гражданство в езика. Из „Житейски речник“и „Речи и недоречени“А или Аз. Първата буква азбуката на всички езици и Единственото първенство, за което не се карат и Препират. Басня. Средство, без да се караш с хората, Да им покажеш глупостите и грозотиите. Богатство. Покривка, под която се крият безброй Недостатъци. Похвала. Заем на вятъра, изплащан често с пари. Приятелство. Омбрела, която носи този недостатък, Че в лошо време се обръща наопаки. Учен. Човек, който се е запознал със своето незнание. „Въпроси и отговори на Остен“ Кога ще се изкара неизкараният палат в София? Когато се изпразни българската каса и се напълнят Джобовете на чужденците с пари. Кога ще се оправят работите в княжеството? Когато изпратим със славою и честитою принц Батенберг, отдето е дошъл. Аз държах под ръка тефтер с исторически и Географчески материали и като директор на Народната Библиотека и като министър на просветата и Вътрешните дела не изпущах случай да събирам Материали от хората, които идваха при мен. При преврата 1881 г. Те бяха единствените книги, които си прибрах от Министерската стая и занесох у дома заедно с писмото На Александър Първи, с което ми съобщаваше моето Уволнение. Няколко дни подир това, посред нощ, Домът ми бе блокиран от столичната полиция, Воглаве градоначалника Николаева. С измама влязоха вкъщи и без да ме оставят Да се дооблека и взема нещо със себе си, Ме повлякоха навън. Пред портата чакаха пощенски кола, А нито мен, нито на домашните ми обадиха къде Ме изкарват. След няколко дни бях в Трявна, въдворен на Местожителство под полицейски надзор. Ако съм затворник, аз не съм злосторник, Нито съм изменник, предател, неверник. Ето що извърших: правда аз потърсих. Търсих и намерих тъмен тъмничарин. За резон тъмница, За оправа мъки. Байно, не се стряскай, Аз няма да те туря в изкушение да те Питам и да те карам да ми отговаряш какво Има София, какво правите вие там и къде отивате. Сам аз често се намирам умствено между вас и Кръга на нашите политикери. Вслушвам се в техните дела и предназначения и какво Видя, какво чувам детинско незнание, Блъскане о едно и друго мнение и по-нататък гадни Псувни в сметка на други и на мръсни борделски Подсещания за собствена сметка. Работата ми е много наред и задоволен съм. Ловя риба, гоня зайци, храня се по малко с Месо, а по много с червен боб и косат, Пия студена вода или кисело вино, а в Меланхолическите припадки понякога вечер понадрусвам Се с хубава тревненска сливовица, която има тая Добрина, че по-малко ми вреди от софийската Политика, а при това ме прави и по-весел и Позволява ми даже под старости лет да си попявам. Тук в тая моя пустя Трявна няма ни поща, Ни телеграф, но аз все пак намирам лъжливи и Превратливи газети да чета. Не бих го казал другиму, но на вас ще Кажа, защото сте млад и трябва да преуспеете. Преди всичко трябва да изпечете добре политиката Тука, която се състои в умение да оправдаваш колкото Можеш по-безсъвестно собствените си погрешки, Да разхубавяваш грозотиите си и да даваш невинен Облик на непочтеността си и да извиняваш собствената Си умствена пустота. Но извинете, байно, аз забравих, Че ми е забранено да учителствувам. По-главните ми занятия са: Преписвам си пословиците, когато другите си броят Паричките, пиша там някакви си истории, По малко историсани, а по много майсторисани. Из писмо до Спас Вацов, Трявна, 1881 г. С идеали все боравих, Всичко друго смятах грах. С тях и себе се забравих, на света свят Не видях. Все за другите залягах. Трябва, казвах, тъй ред. Своите работи отлагах, чуждите все по-напред. Минах живот любороден Със неволи, бол и бол и личи, че съм Народен, Гладен, жаден, Бос и гол. Не ми дозволиха никъде в България да стана учител. Ако и аз да не съм княз, но имам И аз казанджийската си гордост. Той, князът, не е видял и няма да види Славейков да му се моли за служба. Из писмо до Константин Иричек.