Петко Славейков: Автопортрет по негови спомени, писма и стихове: част IX

Една нощ се преметнах през Балкана в Южна България. Минах в Пловдив и станах учител. През ваканцията пътувах за Родопите. Горка равна Румелия, Цяла от нас отвоена за по-тежка поразия, Уж повторно раздвоена. Със свобода ни Бог сподоби. Сдобихме се с нещо ново. Земята е, Боже, наша, Управдата чужда каша. Отричането на един народ от правдините му е смърт За този народ. Стига народът да бъде умен, да се не остави Да го излъжат. Първата и главна негова длъжност е да се познае Себе си като народ и народните си интереси, Които трябва да защитава, а не интересите на частни Лица, които и каквито да са те. Из възвание към българския народ, Пловдив, 1883 г. Повикан от Либералната партия, завърнах се в София. Изменението на конституцията по един лъжлив начин ме Накара да основа изданието на Търновска конституция. На Витоша буран бучи, Виелица вее, А в София тиран фучи, кобург се ширее. Господин Стамболов, Аз не съм умрял още, нито съм съвсем изгаснал От страх, за да не мога да размишлявам и Да говоря, кога се касае до народа и до Отечеството ми. Аз зная, че съм длъжен да не бъда ням Като стена повалена в часа, когато съдбата на народа Ми е изнесена на мегдан да се ломи. Мисля, че имам и право на това, защото в Началото на подвига си за доброто на България, Ако добре помните, най-напред се отнесохте до мене, Който случайно се намерих близо до вас и аз Мисля да споделих възгледите ви. Откак се приложихте вие на крайните елементи, Злото се оказа твърде злощастно и крайно опасно за България. Вие се отдалечихте от целта и подир първото Подхлъзване, търколихте се надолу с главата и Докарахте България до крайна гибел. Из писмо до Стефан Стамболов, 1887 г. Мила моя дъще, Писмата ви, ако и рядко, твърде голямо удоволствие Ми принасят. Ти знаеш, от масата си не ставам, все пиша, Но отдавна съм престанал да пиша писма на приятели, Дори и на децата си. Сега считам за нужно да ви пиша да не Се безпокоите толкоз ни за мен, ни за братята Си, но да си гледаш работата, за която си Отишла в чужбина. Аз съм вече много преминал и това ще прекарам. Който е бил големи тъпани, не ще да знее От такива спукани дайрета, които му бият. А пък братята ти са млади хора и те Трябва да се учат, че не е тъй лесно Да служи някой на рода и на отечеството си. Това не само до нас. То е бивало и става и днес с всички Почтени хора на света. Блазе на тия, които могат да покажат раните си За отечеството си. Що има, слава Богу, че брат ти го запрели Или го интернирали, мене оскърбили, Другий ти брат извадили от служба. Ти трябва да се гордееш това, че най-близните ти, Най-милите ти търпят малки неприятности не за кефа Си, не за някакво престъпление, а за най-милото, За най-свинното на всякой порядочен човек за народа Си и за отечеството си. Из писмо до Пенка Славейкова. Братя българи, Вие знаете всичко, което трябва да се знае. Вий знаете в какво състояние се намира България. Мнозина от вас са изпитали на себе си всичката Тежест на злините, които сполетяха нашето отечество. Какво си не пати и какво не изпретегли горкия Народ, от когото тия безсъвестни хора, Които съставят днес правителството, бесни за власт, Възползваха се от фаталния случай и заграбиха Властта, Натрапиха се на народа и го подчиниха силом в Задоволение на страстите си и на своекористните си Домогвания. Година стана, откак те са на власт и тяхното Пълно с мерзостни дела управление съсипа България Окончателно. Като узурпатори на властта, Те си присвоиха гръмкото име спасители на България, Та вършат каквото им скимне и не зачитат народната Воля за нищо. До избирателите, София, септември 87-а година. За миналото спомен жив в размислите ме теши, Мечта и за пролет цвят ревнив, Когато жега го суши. Тежи ми свят, А на светът и аз тежа ненужен веч, Изходен е оречен път, Изчерпана за дело реч. Аз вече не съм в състояние да служа на Народа си, както съм му служил досега И както желая да му служа. Остарях, Оболях. Усещам, че дните ми наближават да се приложа при Отците си. Може би славни и знаменити някои подвизи да не Съм извършил, Но изпълнил съм длъжността си като син на България. Всякога и във всяко време съм държал страната на Народа и пред никакви обстоятелства не съм отстъпвал Пред правото на народа. За това съм бил изложен на лишения, затвори, Гонения и злострадания, Но за това същото съм добил пълното доверие на Народа, За което му благодаря И оставам признателен навеки. Срам томува, Който тъжи, че в света е минутен гост. Слава В ръка с оръжие, който бди на своя пост. Туй, що старите зачнаха, Млади ще го вкарат в път. Уморените заспаха. Живите Те нека бдят.