Срещу Нова година

Стара пожълтяла снимка. Шест момчета, наредени като шишета и един едър мъж С голяяяма широкопала шапка и ококорени очи. На гърба на снимката надпис "Нова година хиляда Деветстотин трийсет и втора". Третото момче отляво надясно съм аз. Ококореният човек е баща ми, а останалите са моите Братя. Снимката е направена точно срещу първи януари Хиляда деветстотин трийсет и втора година. Ех, че беше Нова годинааа! Още сутринта на трийсет и първи декември баща ми Ни строи и произнесе прочувствено слово. След като направи кратък преглед на обичаите и Обредите на различните народи при посрещането на Новата година, Той отбеляза, че навсякъде се забелязва една обща Характерна черта, а именно непринуденото веселие, Което обхваща всички слоеве на обществото. В деня преди Нова година веселието достига Кулминационната си точка и се изразява в Пиршествааа, танциии, закупуване на подаръци, Теглене на държавни лотариии и прочее, И прочее. И като така, завърши словото си той, Ние сме длъжни да изпаднем в същото непринудено Веселие и да си поживеем и ние майка му Стара. Ура! Ха. Когато овациите и аплодисментите стихнаха, Баща ми направи проверка на наличните облекла. Горни палта имаха най-големият и най-малкият. Най-големият носеше преправеното палто на баща ми, А най-малкият получи преди няколко дни палтото, Което някога принадлежеше на най-големия и което Беше минало последователно през гърбовете на всички Ни. Затова пък те носеха гуменки, докато вторият, Четвъртият и петият имаха истински обуща от кожа. Е, макар и не съвсем по размерите на краката Им. А моите обуща-- Не, аз нямах обуща. Аз имах галоши и то толкова широки, Че трябваше да ги връзвам с връв, за да Не изпаднат. Но веднага след галошите започваше Най-ослепителният матроски костюм, Който е виждан някога на света. Той беше подарен от някаква бабичка, на която баща Ми беше боядисал кухнята и изглеждаше съвсем като Нов. Имаше само няколко кръпчици и то на съвсем Незабележими места. Шапки нямахме и единственият калпак с наушници се Считаше за колективно притежание и се предаваше от Глава на глава по наряд. "Мииирно!" Изкомандва баща ми, когато прегледът свърши. Давам шест часа срок за подягане на облеклото. Сборен пункт пред къщата точно в шестнайсет часа. Свободни сте. Точно в шестнайсет часа ние се строихме и потеглихме С песни от Овча купел към София. Тръгнахме пеш, за да не се разглезваме отпущаме в Този тържествен ден, както забеляза баща ми. Песните бяха най-различни и предимно весели. "Ний сме попови лъжииички, черни жабешки децааа. Хей, Перник, Перник, далеко си бил ти. Защо са ни на нас жени, щом имаме крембамбули, Крембам-бим-бамбули?" И другиии. От време на време спирахме, Защото ни заболяваха устата от пеене. И тогава баща ми започваше да разказва колко било Весело, когато бил малък и останал сираче. Не ходел на училищеее, палел си огън в средата На къщата и правел още много подобни весели неща. Към седемнайсет часа и петнайсет минути се Дотътрахме до центъра на града. Щом забеляза черквата Света Неделя и стотиците Сергии, които се простираха чак до Лъвовия мост, Баща ми се вдъхнови, разпери ръце и викна: "Градът е ваш! Разграбете го!" И се спусна пръв към продавачите, Като размахваше широкополата шапка. Какво ли нямаше на сергиите и пред сергиите? Фокусници, гълтачи на ножове, гълтачи на огън, Продавачи на гръмци, на играчки, На книги, семкаджии, фъстъкаджии, Леблебиджии. Всички викаха, ревяха, Крещяха, стреляха във въздуха. Чудесни пистолети, пистолети с капсиии. Баща ми се спря пред продавача, взе един пистолет И гръмна няколко пъти. След това го подаде на най-големия брат и му Каза да постреля малко. Сетне го даде на втория, После на мен, докато премина през ръцете на всички. Когато и най-малкият изгърмя своята част, Баща ми взе пистолета от ръцете му и го Подаде на продавача. "Чудесен пистолет", каза му той, като го потупа по Рамото. "Поздравявам ви." И ни поведе надолу. На един ъгъл продавач на Бенгалски огън държеше две запалени пръчки, Които хвърляха ослепителни искри на всички страни. Баща ми взе пръчките от ръцете му и ги Подаде на двама от нас. След това ги взе и ги подаде на други Двама и накрая даде догарящите пръчки на Предпоследния и най-малкия. Етооо и бенгалски огън държахме. Потърка весело ръце баща ми. Чудесно нещо. И като махна шапка на продавача, поведе ни По-нататък. Някакъв книжар въртеше голяма книга в ръката си и Крещеше: "Андерсенови приказки. Най-хубавите приказки." Баща ми взе книгата от ръката му и ни Прочете на глас приказката за Пумпала и топката. Сетне остави книгата, ръкува се с продавача и Отминахме надолу. Увлечен от крясъците и виковете на Продавачите, баща ми постепенно изпадна в Ентусиазъм. Той започна да крещи заедно с Продавачите. "Насам, насам!" И размахваше играчките, като не забравяше да ги Прехвърля към нас. "Ех, че веселие!" Подкачаше баща ми, когато се движехме от една сергия Към друга. Е, това се казва живот. Най-накрая до самия Лъвов мост стоеше един фотограф, Който правеше моментални снимки с магнезий. Като го видя, баща ми просто се разлудя. Блясъкът от магнезия го възбуди съвсем. "Народе, братя!" Зарева той. Елате насам, елате да видите чудото на Магнезия. Метал, който гори, съединява се с Кислорода се получава магнезиев двуокис. Изумително нещо. Като непосредствен продукт се явява снимката. Ето тази мадама, вижте Посочи той към една дебела Госпожа. Апаратът е така построен, Че тя ще излезе на снимката като Уиндзорската Герцогиня. Мадам, пригответе се. Дебеличката госпожа се усмихна. Баща ми плесна с ръце и фотографът направи снимка. Докато се приготвяше снимката, баща ми крещеше и Обясняваше как при двореца на баварския крал той бил Най-добрият фотограф и бил награден с ордена Свети Людвиг заради чудесната снимка, Която направил на придворната готвачка на краля. Ето, господа! ревна баща ми, когато снимката беше Готова. Погледнете, вие виждате чудото. На снимката мадам излезе с десет килограма по-слаба. Гражданите, които се бяха стекли да видят какво Става, толкова се развеселиха, че пожелаха и те да Се снимат. Тогава на баща ми хрумна идея и Той предложи всички да се снимат заедно и после Да си разменят адресите и да образуват Взаимоспомагателно дружество Нова фотография. Снимката наистина излезе много сполучлива и Развеселеният фотограф се съгласи да ни снима Безплатно. И се снехме. Ние шестте момчета, Наредени като шишета, и до нас баща ни с Ококорени очи и широкопола шапка. А сега каза баща ми, след като се сбогува С фотографа, настана време за празничната вечеря. Елате след мен, за да ви покажа най-чудните ястия, Които сте виждали някога. И ни заведе пред витрината на един голям ресторант, Зад която се виждаха богато облечени хора, които Вечеряха, пиеха вино и се смееха. Ето, Погледнете тоя. Посочи баща ми към един дебелак, който блъскаше в Устата си месо и зеле, при което движеше цялата Си глава. Той яде гъска. Гъската е много хубаво нещо, но се различава от Пуйката. А, ето, оня там яде пуйка. Виждате ли колко по-тъмно е месото на пуйката? Деца, ако ви пита някой, ще знаете, Че няма нищо по-хубаво на тоя свят от пуйка Със зеле. Това е Симфония. Това е ангелска песен, Спусната от небето, която стига само до ушите на Избраниците. По-нататък виждате ли отчето? Той яде прасенце. Печеното прасенце, деца, е също много хубаво нещо. То е нещо изумително. А онази пък, дето я виждате, яде кокошка. Също добро ядене. А плешивият до нея смуче овнешки Кокал. Овнешкото със зеле, деца, Е също много добро ястие, особено когато се полива С вино. Бялото вино е много хубаво нещо, Деца. То има тънък аромат и прилича на младо Момиче, облечено в прозрачна рокля от стъклена Батиста. А червеното? О, Червеното е съвсем друго. То е здраво набито като червенобузеста селска Хубавица. Да живее червеното вино, Деца! И като махна с ръка, извади от пазвата Си истински голям бял хляб. Ние ревнахме ура и протегнахме ръце. Баща ми примижа, премери хляба на око и след Това го раздели на седем равни парчета и го Раздаде. Никога в живота си не бях ял толкова вкусен Хляб. Той приличаше ту на гъска, Ту на пуйка, ту на прасенце, ту на кокошка И дори на овнешко със зеле. А когато пийнахме от минералната вода на Софийската Баня, тя ни се стори като бяло и червено Вино едновременно. Леко замаяни от чудната вечеря и От водата, ние започнахме да залитаме като пияни. Най-много се люшкаше баща ми и се заклеваше, Че това е последната вечер, когато слага алкохол в Устата си. Безобразие! Крещеше той. Изпихме само десет литра вино и се Напихме. Дали са ни от лошото. Искаме си парите. Дайте ни парите! Ревнахме ние и се търкаляхме по снега. Ура! А след това отново се строихме и с бодри Крачки потеглихме към къщи. Така прекарахме чудната нова 1932 година. Оттогава минаха много години. Шестте момчета, наредени като шишета, израснаха и Станаха едри и силни мъже. Само човекът с ококорените очи и широкополата шапка Не е между тях. Той си отиде отдавна, още по времето, Когато чудните играчки и чудните ястия стояха зад Дебелите стъкла на витрините и не бяха слезли между Хората.