Лудият и нормалният

На нашата улица живее един луд. Щом го видят, децата започват да кряскат от радост, Хващат го за ръце и го молят да ги Заведе на полето. И той ги завежда. Завежда ги на голяма поляна, обсипана с цветя и Пеперуди. Играе с тях на жмичка и рингиринг рирае. Гони пеперудите и прави големи разноцветни венци, Които слага на главите им. Изведнъж се спира, Слага пръст на устата си и казва "Шшшшт!" Децата млъкват и вперват очи в него. Тогава той събира шепите си, Протяга ги към слънцето И ги напълва със слънчева светлина, Която излива върху главите на децата. Светлината тече по косите, по лицата, По дрехите и по босите крака, Залива поляната и руква надолу към града. "Луд", Казват хората и клатят глави. "Луд!" На нашата улица живее и един нормален. Къщата му оградена с високи стени, Които се заключват с девет грамадни катинара. Но той пак се страхува от децата и затова Държи в двора си три грамадни вълка, които по Цял ден търчат край стените и изпълват квартала със Зловещия си вой. И въпреки това той пак се страхува, че децата Могат да одраскат външните стени с пирончета или Най-малко да хвърлят през оградата големи камъни, Които да обрулят едрите круши и ябълки, Висящи по дърветата в градината му. Затова през пет минути подава глава от таванското Прозорче и щом забележи дете на улицата, Започва да реве, да размахва ръце и да призовава Милицията на помощ. И никой не го счита за луд. Напротив, Завиждат му.