В страната на лилипутите: част 1

Над вълните на океана свети белият маяк. През мъгли и урагани той моряка вика пак. Корабите се завръщат от далечен труден път, А насреща с чудна сила родни брегове зоват. Добър ден. Името ми е Гъливер. Моят баща имаше малък чифлик в Нотингемшаер. Аз бях третият от неговите петима синове. Когато станах на четиринайсет години, Той ме изпрати на учение в Кеймбридж. Изучавах хирургия, мореплаване и математика. Тези науки ми бяха необходими, защото аз знаех, Че рано или късно ще тръгна да пътешествам. Далечните светове властно ме зовяха. На четвърти май хиляда шестстотин деветдесет и Девета година тръгнах на път с кораба Антилопа под Командата на капитан Уилям Причърд. Ний плувахме в безкрайния океан покрай далечни нови Брегове. Но ето че излезе ураган. Завиха лудо диви ветрове. Напразно екипажът всички сили отдаде в страшната Борба. За миг вълна е една като могила, На части кораба раздва. Аз плувах дълго, дълго до безкрай. Съзнанието почти загубих май. Едва аз до брега съм се добрал. На пясъка съм паднал и заспал. Гледайте, гледайте какъв страшен великан лежи на Брега. Цяла планина. Наистина цяла планина. Рамото му е по-високо от най-голямата кула на Крепостта. А шапката му? Вижте я ей там, шапката му колкото къща. Ами ако се събуди и ни смачка, Ако ни настъпи с огромния си ботуш? Не се бойте, няма да ви смачка. Ние сме го завързали много здраво. Погледнете, целият е омотан с най-дебелите корабни Въжета. Даже и косите му са приковани в пясъка С огромни колове. Няма и да се помръдне. Нека стражите бъдат нащрек. Той спи вече много часове. Време е да се събуди. От сутринта не сваляме очи от него, Господин министре. Откакто крайбрежната стража го откри, той е под Постоянно наблюдение. Е-хе-ей, внимание! Великанът се събужда. Великанът се събужда. Събужда се. Великанът се събужда. Стрелците с лъковете да бъдат готови. Копиеносците да заемат позиция. Е-хе-ей, там горе, какво става? Великанът отваря очи. Великанът отваря очи. Събужда се. Пазете се. Пазете се. Но какво това? Не мога да се помръдна. Нито ръка, Нито крак. По дяволите! Даже и косите ми са като залепени за пясъка. А слънцето грее право в очите ми. Ясно е, Вързан съм. Вързали са ме, докато съм спал. Но кой? Я, Нещо пълзи по гърдите ми, Сякаш по мене щапука току-що излюпено пиле. О, Господи, Та това е човек! Мъничко човече, Голямо колкото палец, Но с лък и стрела в ръцете си. Трябва поне да се изправя. Великанът се опитва да се освободи. Стрелците готови! Пускайте стрелите. Ей, Ей, човечета! Стига сте ме гъделичкали с тия иглички, а пък Можете и да ми извадите очите. Е, стига де! Не виждате ли, че аз съм Мирен човек? Нищо лошо няма да ви сторя. Спрете! Докато стои мирен, не го закачайте. Аз трябва да говоря с него. Освободете косите му от едната страна, за да може Да се обърне към мене. Веднага, господин министре. А, Това е Вече друго нещо. Поне слънцето не пече в очите ми. Поставете една стълба Или по-добре изтегнете една площадка. Трябва да поговоря на великана.