В страната на лилипутите: част 3

В десния джоб на палтото на човека планина се Намери този огромен къс платно, По-голям от килима в Тронната зала. Това е носната ми кърпа, господа. Намерихме някаква непозната машина. Тя е кръгла, блестяща. Освен това... О, олеле, тя чука. Как чука? Вътре работят воденични камъни. Това е нещо опасно. Нищо опасно няма, Ваше Величество. Това е часовник. Часовник? Какво е това часовник? Той е най-добрият ми приятел. Преди да започне деня си или някоя важна работа, Аз винаги се съветвам с него. Това по-скоро е божество, отколкото приятел. Е, великане, подари ми своя приятел. Той ще украсява държавното съкровище. Е, няма как. Вземайте го. Четирима гвардейци да отнесат часовника В дворцовата хазна. Продължаваме обиска. Един голям сребърен сандък. Отворете го, войници! Така. Пълен с някакъв кафяв прах. Какво това? Какво е това? Магия. Никаква магия, а просто еншее. Прах, от който се киха. Затворете го. По-бързо. Не прилично императорът да киха пред поданиците си. По-нататък. Чуден инструмент с двайсет остри стълба, Които напомнят оградата пред императорския дворец. Предполагам, че с този инструмент човекът планина, Ъъъ, реже косите си. Познахте. А това какво е? Кух железен стълб, прикрепен към крива дървена Дръжка. Какво е това? Сега ще видите какво е. Само не се плашете. Олеле, небесен гръм! Тази машина да се вземе от великана и да Бъде прибрана на сигурно място в дворцовата Оръжейна. Друго има ли по джобовете му? Само десетина големи метални дискове. Вероятно са от злато и сребро. Отнесете и тях в дворцовата хазна. А сега, великане, ние ще устроим в твоя чест Големи игри и веселия. Пред нас ще се състезават най-добрите въжеиграчи на Империята. Този, който се представи най-добре, Ще бъде назначен на поста върховен съдия. Доста странен начин за избиране на най-достойния за Съдия. Няма нищо странно. У нас всички сановници се назначават така. Който най-добре играе на въже, Който най-ловко прескача една златна пръчка, Която държи сам Негово Величество, за него са и Честта, и званията, и високите постове. Предлагам нашият празник да завърши с голям военен Парад. Ах, чудесно, Ваше императорско Величество! Човекът планина ще се изправи и войските ще Дефилират между краката му. Това ще бъде триумфална арка, каквато светът до днес Не е виждал. Столицата на Лилипутия се казваше Милдендо. Щом ме освободиха, аз поисках да разгледам града. Негово Величество веднага ми разреши, като издаде Манифест до населението да се пази и да очисти Пътя ми. Свалих си палтото, за да не събарям с него Комините и покривите и тръгнах само по жилетка. Вървях много внимателно, защото въпреки манифеста Тук-таме по улиците се мяркаха любопитни, Които стражите гонеха с алебардите си. За сметка на това прозорците, балконите и покривите Бяха отрупани с народ, който ме приветстваше със Силни викове. Ето го великанът. Колко огромен! Колко е огромен! Да живее великанът! Да живее! Да живее! Така внимателно придвижвайки се, стигнах до Императорския дворец, където, след като застанах на Колене, можах да видя през прозорците императрицата В нейните покои. Тя милостиво ми протегна ръчичка, която аз Внимателно целунах. После императорът ми разреши да седна в дворцовия Парк, без да жаля огромното количество лехи и цветя, Които смачквах. Самият той излезе на терасата на двореца и ми Даде знак да доближа ухото си към него. Уважаеми великане, Дойде часът да докажеш своята верност и преданост Към моята особа и короната. Какво трябва да сторя за това, Ваше Величество? Моите съгледвачи ми донесоха, че флотата на Блефусканците се готви за нападение върху нас. Петдесет бойни кораба са събрани в най-голямото им Пристанище и само чакат попътен вятър. Аз искам ти да прекосиш канала, Който разделя Лилипутия от Блефуска и да потопиш Флотата им. А няма ли да бъде по-добре, ако вместо да Я потопя, аз я пленя и я докарам тук В нозете на Ваше Величество? О, ще бъде чудесно! Но как ще стане това? Много просто. Нужни са ми само петдесет дебели, здрави въжета и Петдесет железни куки към тях. Още утре ще имаш всичко необходимо. И на бой!