В страната на лилипутите: част 4

Пленяването на Блефусканската флота беше детска игра За мен. Прекосих канала, чиято най-голяма дълбочина беше Около два метра. Като ме видяха да излизам от вълните, блефусканците Онемяха от ужас. После започнаха да скачат от Корабите и да плуват към брега. Тогава аз спокойно закачих кукичките на носа на Всеки кораб и те тръгнаха след мене като послушни Патенца след майка си. Въпреки облаците стрели, с които блефусканците ме Обсипваха и които ме бодяха като иглички, Аз благополучно откарах флотата до Лилипутия. Там всички ме чакаха на брега, начело с императора. Великанът се завръща. Великанът се завръща. Води корабите. Погледнете, води корабите. Води корабите. Да живее могъщият император на Лилипутия! Ваше Величество, ето неприятелския боен флот. Сега те дълго време няма да помислят за нападение. Благодаря ти, великане. Ти изпълни обещанието си. Награждавам те с най-високата титла в империята Нардак. О, нардак! Каква висока чест, нардак! Човекът планина е вече нардак. Благодаря ви, Ваше Величество. Но къде са пленниците? Аз не виждам в корабите никакви пленници. Аз ги оставих да си отидат, Ваше Превъзходителство. Нека да няма повече роби на тоя свят. Аз самият съм пленник и зная колко тежко е Това. Но тези противни блефусканци трябва да бъдат Унищожени. Аз ти заповядвам да се върнеш там и да Затриеш градовете им от лицето на земята, Да избиеш блефусканците и да потопиш всичките им Останали кораби, макар и да не са военни. Не, Ваше Величество, Няма да направя това. Отвращавам се от жестокостта и насилието. Не мога да обрека на гибел един малък народ Само затова, че мисли по-различно от вас. Скоро разбрах, че тия мои думи ще ми излязат Скъпо. Тогава на брега императорът стисна зъби и нищо не Каза. Но няколко дни по-късно, през нощта, При мен се промъкна тайно един придворен, Комуто бях направил някаква услуга. Той ми разказа следното. От чувство на дълбока благодарност искам да ви Предупредя за нещастието, което вече чука на вашите Врати. Тези дни имаше няколко тайни заседания на Коронния Съвет. Всички ваши врагове, а те не са малко, Настояха да бъдете осъден на смърт. Но какво съм направил? Аз се старах да помогна на всички. В края на краищата ви осъдиха на смърт. Но нашият император и този път прояви милостта си И замени смъртното наказание с ослепяване. Хубава милост. И така, аз ви казах това, което дългът на Благодарността ми налагаше. Какво ще правите нататък, решавайте вие сам. Какво имаше да решавам? Бяха ми мили и живота, и очите. Помислих да разруша столицата и да накажа коварните Лилипути, Но жестокостта и насилието ме отвращаваха. Затова още същата нощ напуснах страната и отидох в Блефуска. Там бях приет много добре и от блефусканците, И от императора им, който веднага ми предложи да Постъпя на служба при него. Но аз бях решил вече да не се доверявам На императори и крале. Три дни подир моето пристигане в Блефуска излязох на Разходка по североизточния бряг и видях на стотина Разкрача нещо, което приличаше на обърната лодка. Нагазих във водата и скоро разбрах, Че това наистина е лодка. Радостта ми беше голяма. Приготвих се добре и на двайсет и четвърти септември Хиляда седемстотин и първа година вдигнах котва. Три дни по-късно ме прибра един английски търговски Кораб, който се връщаше от Япония. Не след дълго си бях у дома. Вярвах, че повече няма и да помисля за морски Пътешествия.