В страната на великаните: част 2

Сложи го тук, тук в средата на масата. Не искам тази гадина на масата си. Все едно, че е мишка. Чакай, чакай! Я виж, не иска да ходи на четири крака И изправя се на два. Но какво прави той? Сваля шапката си и ме поздравява с нея. Та това е разумно същество. Привет, о, милостиви и велики господарю. Какво казва? Пищи нещо, но не мога да му разбера нито Дума. Казва „Добър ден, татенце.“ Сигурно това същество е гладно. Ще му отроня няколко трохи и ще му отрежа Късче месо. Премного съм ви благодарен, милостива стопанке. За мене ще бъде истинска чест да се храня С вас. Погледнете. Извади от джоба си мъничък нож и вилица И започна да се храни съвсем като човек. Котката. Котката скочи на масата. Пазете го от нея, тя може да го разкъса. Пссст, Мацо, махай се от масата. Остави това животинче на мира. То не е за твоята уста. Това смешно човече може да спи в креватчето на Моята кукла и да се завива с нейните одеяла. Добре, само че окачете креватчето на тавана, За да не го отвлекат плъховете. Из цялата околност се беше разнесъл слухът, Че моят господар е намерил чудно зверче, Голямо колкото скакалец, но външно напълно прилично На човек. Затова непрестанно се стичаха съседи чифликчии да ме Видят. Аз се разхождах по масата, вадех и прибирах сабята Си, правех различни номера, които довеждаха Публиката до луд възторг. Това накара един от съседите, злобен, съсухрен Старец, да каже на моя господар. Вземи това джудже и тръгни да го показваш по Панаирите. Ще изкараш от него сума пари. Виж, това не е лоша идея. Ще тръгна още утре. В близкия град има панаир. И ти, дъще, ще дойдеш с нас. Ти ще бъдеш пазачка на джуджето. Слушайте, слушайте! В града ни е пристигнало необикновено същество, Прилично на човек, но малко колкото скакалец. Той е способно да говори и да върши различни Странни работи, които не могат да правят нито умните Кучета, нито дресираните петли. Който иска да го види, нека заповяда в хотела „Зеленият орел“. Така започна моята кариера на панаирджийски артист. Ние с моя господар обиколихме почти цялата страна. Навсякъде той наемаше стая, Поставяше ме на масата и пускаше любопитните по Двайсет-трийсет човека наведнъж, пред които аз Правех моите чудеса. Случваше се на ден да преминават по двайсет групи И аз капвах от умора и изтощение. На двайсет и пети октомври стигнахме до столицата Лорбулгрут. Моят господар нае салон и започнаха ежедневни Представления. Докато един ден дойде кралският адютант и заповяда Да бъда отнесен в двореца при кралицата, Която научила за мене и искала да ме види.