В страната на великаните: част 3

А кажете ми, малки господине, не бихте ли желали Да останете тук в палата и да забавлявате мен И придворните ми дами? С най-голяма радост, Ваше Величество. Само не зная Какво ще каже моят господар. О, това лесно ще се уреди. Съгласен ли сте да ми продадете това същество, Чифликчийо? О, Ваше Величество. С голяма мъка ще се разделя с него срещу Хиляда жълтици. Набройте на този човек парите и го изпратете да Си върви. Джуджето остава при мене. А сега, драги приятелю, Покачете се на ръката ми. Аз искам да ви покажа на Негово Величество, Който е в библиотеката си. Трябва да знаете, че кралят е истински учен. Той е изучавал математика и философия и ще се Радва да види такова рядко творение на природата. На вашите заповеди, господарке. Това нещо не може да бъде нищо друго, Освен механично направено човече Като играчките с пружина. Уверявам ви, че не съм играчка, Ваше Величество, А човек като всички останали. В моята родина има милиони такива хора. А животните, скалите, тревите, Дърветата? И тяхната големина е съответна на нашия Ръст. Не вярвам на нито една твоя дума. Сигурно чифликчията го е научил да приказва така, За да го продаде по-скъпо. Но нищо. Нека тримата дежурни учени в двореца Го разгледат и да кажат мнението си какво е Това. Учените дойдоха и ме разглеждаха дълго и подробно. Поставяха ме под лупа, Задаваха ми различни въпроси. В края на краищата те докладваха на краля. Ваше Величество, ние стигнахме до заключението, Че това същество тук е реплюмсколката, Игра на природата, Но несъмнено живо и надарено с известен разум Същество. Добре, Нека човечето да остане в двореца. Придворният дърводелец да му направи дъсчено Сандъче, което да му служи за спалня. А на покрива на сандъчето нека поставят халка, За да може да се носи по-лесно. В двореца живеех добре, но не бях лишен от Приключения. Кралицата имаше едно придворно джудже, Което беше великан в сравнение с мене. То беше високо четиринайсет и половина метра. Разбира се, щом аз се появих и всички започнаха Да проявяват интерес към мене, джуджето мина на Заден план. То естествено ме намрази и гледаше да ми напакости С каквото може. Веднъж ме хвърли в чашата с мляко на кралицата. За малко щях да се удавя, ако Нейно Величество Не ме беше измъкнала със сребърната си лъжица. Натупаха джуджето и го накараха да изпие млякото, В което неволно се бях окъпал. Понякога ме нападаха оси и мухи, Големи колкото нашенски орли, Но аз храбро се защищавах с моята сабя, С което предизвиквах възхищението на придворните Дами и господа. Ах, какъв храбрец това джудже! Бръмбарче пък смело. Отсече главата на тази оса с един удар. Страшно запална животинка. Често пъти давах повод за веселие в двореца. Ту ще се препъна в някоя мравка, ту ще Ме нападне някой нахален кос и ще ми грабне От ръката парчето баница, което са ми дали. Веднъж маймуната на готвача ме отвлече чак на Покрива, смятайки ме за малко маймунче и нейните Ласки заплашваха да ми строшат всичките кокали. Докато едно смело момче се покатери на покрива и Ме отърва. Най-приятните ми мигове бяха тези, когато ме Повикваше на разговор Негово Величество. Значи вашата страна, макар и населена с джуджета, Познава унищожителните оръдия? Да. Ние сме изнамерили един прах, наречен барут.