Свилен Русев: портрет по документи и спомени на съвременници: част I

"Пожелавам ти в трудния път на живота Гръбнакът винаги да ти бъде изправен и никога да Не го превиваш, Защото пълзенето довежда до пълно унищожаване." На 14 юни 1914 г. В село Долна Диканя, Радомирско, В дома на бедния занаятчия Спас се роди четвъртото Дете Син, когото нарекоха Свилен. Само две години по-късно баща му умира. Преди още Свилен да навърши десет години, Цялото семейство, прокудено от немотията, Се преселва в София. Умният, буден Свилен скоро намира своя път в живота И още петнайсет годишен става член на Комсомола. Свилен беше среден на ръст, по скоро висок, С права, тъмно кестенява коса, високо вдъхновено Чело и тъмни, дълбоки очи, над които се извиваха Късти вежди. Беше мълчалив и-там да изкарва Прехраната си. Работи по постройки, носи тухли, Пясък. В гимназията Свилен попада на другари, Които заедно с него израстват в борбата против Фашизма. Действителността със своята суровост му отваря очите За живота. Книгите, които той така обичаше, му помагат да усвои Марксистко-ленинския мироглед. Той чете Горки, Шолохов, Еренбург, Фадеев, Алексей Толстой и живее с техните Произведения. Активното му участие в изграждането на Марксистко-ленинските кръжоци, упоритостта и Умението в работата скоро го издигат до отговорник На Комсомола в гимназията. По-късно той става член на Районния комитет на Комсомола в Четвърти софийски градски район. Свилен се отдава изцяло на работническото движение. В последния клас на гимназията той организира Ученическата стачка в Трета мъжка гимназия против Високите учебни такси. Свилен е изключен от гимназията, А после му разрешават да се яви на зрелостен Изпит, който той полага успешно, А после с голяма мъка се записва студент по Право. Но това не е за дълго. Поради лошите материални условия Свилен прекратява Учението си и постъпва на работа в един от Магазините на кооперация Напред като търговски Служещ. През 1933-34 г. Зачестилите процеси на работнически дейци Антифашисти и разкритите конспирации стават причина Да минат в нелегалност много другари. Свилен, освен за ежедневната си организационна Работа, се грижи и за нелегалните. След 19 май 1934 г. При рязко засилилия се терор в страната Свилен с Още по-голяма упоритост се заема с Организационно-политическата работа. Но неговата революционна дейност придобива най-широк Размах в годините след разгрома и ликвидацията на Лявото сектантство. Качествата му на отличен конспиратор стават причина Той бързо да израсне до деловодител на Централния Комитет на Комсомола. Малко по-късно е определен и за инструктор при Централния комитет. Като инструктор най-напред го Изпращат в Габрово, а по-късно обикаля Русе, Дупница, Перник и други градове. През 1935 г. Организационната работа ни събра в Габрово, Където Свилен беше изпратен като инструктор на Централния комитет на Комсомола. В Габрово Свилен активно се зае с организационна Работа, като упорито разясняваше формите и методите На работа в масовите младежки организации. През 1936 г. Свилен се ожени за Павлина. След женитбата си бе повикан да отслужи военната си Повинност. През 1938 г. След излизането си от казармата Свилен бе привлечен За член на Окръжния комитет на РЕМС, завеждащ Външните райони, тоест РЕМСовите организации от Градовете и селата на Софийския окръг. През 1941 г. Свилен стана деловодител на Централния комитет на РЕМС. Съвместната му работа и сърдечна дружба с Малчика Оставиха трайни следи в по-нататъшната му дейност. Под негово влияние той изостри още повече Предпазливостта си и конспиративното майсторство. Настъпи най-тежкият, но и най-славен период в живота На нашия народ, в живота на нашата партия и РЕМС периодът 1941-1944 г. На Свилен като член на Централния комитет на РЕМС Му бе поверена една от най-отговорните задачи за Този период: ръководството на бойната работа на РЕМС, организиране на бойните групи, Подпомагане и активно участие във формирането и Изграждането, а впоследствие и масовизирането на Партизанското движение страната. С това Свилен се справи отлично. Както в София, така и в много от останалите Градове за кратък срок бяха създадени бойни групи, Които пристъпваха към изпълнение на конкретни бойни Задачи. През 1942 г. Свилен стана редовен член на Централния комитет на РЕМС, завеждаше бойната работа и беше РЕМСов Представител във Верховния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. На 11 юли 1942 г. Брат ми Свилен не се завърна вкъщи. През нощта към два часа и половина се тропна На външната врата и се чу глас: "Свилене, Свилене, бе, отвори, свои хора сме!" Вдигнах крайчеца на пердето и видях. Къщата ни бе блокирана от полиция. От тоя ден Свилен мина в нелегалност. Започна тормозът над семействата ни. Цялата 1942 г. Беше напрегната, тревожна. Една вечер, както се бяхме уговорили, В квартирата ни дойде другарката Бонка Колчева Топчиева с един млад другар. Това беше Свилен Русев. Още същата вечер Свилен, който от първия миг се Държеше съвсем топло и непринудено, Ми каза: "Ще бъда много внимателен. При мене ще идват малко хора. През деня обикновено ще бъда вкъщи. Съквартирантите ще не забележат. Не може да не видят, че у вас има Нов човек. Трябва да им кажем защо съм дошъл тук." Уговорихме се да го представя като мой роднина Студент по агрономство, който се готви за изпити.