Свилен Русев: портрет по документи и спомени на съвременници: част II

1942 година. Неделя. Студен и мрачен ноемврийски ден. Още в шест часа радиото съобщи, че София е Блокирана и се прави проверка. Сърцата на всички вкъщи се свиха. Ние не знаехме къде е нашият любим син, Другар и татко. Ето вече четири месеца, откак той е в нелегалност. Какво беше нашето учудване, когато към девет и Половина часа вечерта Свилен, засмян както винаги, С хляб в ръка, се яви пред нас. Сутринта се сбогува с дъщеря ни, която обичаше много И пое пак пътя на организиране на бойните младежки Групи за борба с фашизма И за освобождението на нашето отечество. Тогава нашето семейство живееше в малка изхлупена Къщурка в квартал Бателова воденица, София. Често вкъщи се вмъкваха по няколко души полицаи и Агенти да правят обиск. Те заплашваха майка ми, че ще я интернират. Казваха, че баща ми е заловен и иска от Нея да издаде неговите другари. Но виждайки, че всичките им усилия и заплахи са Напразни, Започваха да действат. Сутрин вземаха мама, заплашвайки я, Че я водят в концлагер. Окарваха я някъде към края на София и оттам Я пущаха да се върне вкъщи. Тогава аз още не разбирах напълно значението на Всичко това. Не разбирах защо леля Йорданка, Която така хубаво ми разказваше приказки и винаги Веселият чичо Аделберт, Малчика, Които често идваха у нас, са опасни хора за Държавата и защо стражарите искаха да ги хванат. Спомням си Свилен Русев през пролетта, Лятото и есента на 1943 година, Когато неуморно кръстосваше София елегантен, Усмихнат, красив, с два заредени пистолета на кръста И бомба в джоба. От явка на явка, От нелегална на нелегална среща, за да организира Цялата бойна работа на РЕМС в страната. Спомням си го какви усилия полагаше, за да Подпомогне възстановяването на партийната РЕМСова и Бойна организация в Кюстендилско след убийството на Димитър Каляшки. През пролетта на 1944 година Централният комитет на Партията реши основните ръководни кадри да преминат На териториите на партизанските отряди. Свилен, заедно с други отговорни другари от Централния комитет на РЕМС, замина в района на Трънския партизански отряд. Мила Павлина, Щях да замина, без да мога да ти се Обадя, но отложихме за утре. Преди всичко исках да те видя тебе, Но като че ли няма да мога. Отивам засега на по-сигурно място. Ако се случи нещо лошо с мен, Ти недей скърби, Ама сади в себе си повече мъст и омраза Към виновниците, Които ни причиниха толкова скърби. След като Първа софийска народоосвободителна бригада В присъствието на Владо Тричков положи партизанска Клетва, на партийно и РЕМСово събрание бе разяснена Предстоящата задача похода от село Кална до Рила Планина. Говориха Йорданка Николова и Свилен Русев, Представители на Централния комитет на РЕМС. Същият ден бригадата на Славчо Трънски се отправи Към родната българска земя, Премина през граничната бразда и пое към село Горна Мелна. Тук стана първото сблъскване с врага. Ръководството реши една група да задържи врага, А основните сили да се изтеглят към Еловешките гори. В боя останаха Трети батальон и Дупнишката група на Отряда Коста Петров, която бе дошла за оръжие в Кална заедно с командира на отряда Желю Димиревски. Тук бяха и другарите Свилен Русев, Мирчо Спасов, Васил Недялков, Благой Гебрев. Пристегнат с колан, във войнишка униформа, С автомат на дясното рамо, със засмени очи и Лице обгорало от вятъра, пред отряда застана Свилен Русев. Неговите думи за безстрашието, което проявиха Комунистите и РЕМСистите в първия бой, За скъпите жертви, които дадохме, ние слушахме с Таили дъх и още по-здраво стискахме оръжието. После дойде съобщение, че редица войници са Залегнали от източната и северната страна на сухото Дере. Всичко стана мигновено. Картечницата изтрещя срещу фашистите. Ударът бе така силен и неочакван, Че врагът се изплаши и веригата му се огъна. Настъпиха минути на живот и смърт. Врагът виждаше, че ще се измъкнем от огнения обръч. Ние трябваше бързо да се изтеглим от една овощна Градина към изкласилите житни ниви, а през тях към Дерето, което водеше към планината. Това беше пътят на спасението. В това направление се хвърлиха Колката, Донка, Танкиста и Свилен Русев, водени от Желю. В миг Свилен падна в кръв. За Марето ми се къса сърцето. Исках на всяка цена да го видя. Ето че не можах. Завещай й да обича нашето дело, Както съм го обичал аз.