Слепецът, въжарят и халифът (продължение)

Винаги съм казвал Господарю, човек трябва да мисли, Преди да говори или да върши нещо. Везире мой, ти самият правиш тъкмо обратното. А щастието, Щастието само веднъж спохожда човека. Не мисля като теб, папа Абдал. Ако човек е добродетелен и почита труда, Добрият случай, щастието, както казваш ти, Може да почука на вратите му един път, Втори път, че дори и трети път. Така стана с мен. Сигурен бях. Сигурен бях, че и ти имаш своя тайна, Коджа Хасан, Но не знаех дали ще се разтвори сърцето ти Пред нас, Та да узнаем и ние за нея. За мен е чест да чуеш и моята необикновена История, премъдри Харун ал Рашид. Сега съм стар, а тогава, тогава Бях нито млад, нито стар. Бях на възрастта на житния клас, Натежал от едри и жълти като кехлибар зърна. И Коджа Хасан започнал разказа си от деня на Своята среща със Саади и Саад. Те двамата живеели в Багдад и били неразделни Приятели. Саади притежавал несметно богатство, Докато Саад от нищо не изпитвал нужда. Всичко си имал, но богатството му не можело и Да се сравнява с това на приятеля му. Двамата много се разбирали, но щом заговорили за Човешкото щастие, веднага възниквал спор. Ако човек има в дома си здраве, Мир и пари, значи е щастлив. Виж, бедността, приятелю Саад, Е нещастие, но не и съдба. Да речем да дадеш на някой сиромах стотина жълтици. Използва ли ги разумно, непременно ще забогатее. А аз пък мисля, че беден ли е човек, Давай му колкото щеш, все сиромах ще си остане. Тъй е, Саади. Погрешни са мислите ти, Саад. А, Но ей на, сякаш сам Аллах ни доведе пред Къщата на този бедняк в края на града. Да му дадем пари, пък живота сам ще отсъди Кой от нас е прав и кой крив. Да му дадем, щом си рекъл. Как се казваш, човече, и добър ли е денят Ти? Името ми е Коджа Хасан, по прякор ал Хабал. А за деня какво да ви кажа? И лош да е, не се оплаквам. С какво се занимаваш не знаем, Но по дрехите ти съдим. Беден си. Близо десет години, та и сега още въжета плета. Вярно, беден съм, но пак ще ви кажа не Се оплаквам. Как мислиш, Коджа Хасан? Можеш ли се отърва от бедността или вече си Я приел за своя съдба? Зная бедността не е порок. Тя срам не носи на човека. Към бедния живота е строг, Но пак минава лека полека. И пак съм жив. И пак съм здрав. Ръцете ми, те са още силни. Във труд минава моя ден И празната ми къща с радост пълни. А дали бедността е съдба? Това е спор от памтивека. Но тя, знам, не носи тегоба, Щом с честен труд живее човека. Зная бедността не е порок. Тя срам не носи на човека. Към бедния живота е строг, Но пак минава лека полека, Но пак минава лека полека. Изглежда си трудолюбив и честен човек, Коджа Хасан. Но беден. Тъй Ами ако ти дам сто жълтици, ще се избавиш Ли от немотията? И още как! Ще ги умножа дори. Дори богат ще стана. Какво ти казах, Саад? Хванеш ли вярa на дума, все едно вятър си Хванал. Но ти му дай. Дай му сто жълтици, пък ще видим. Вземи, Коджа Хасан, тая кесия. В нея има точно сто жълтици. Ако ми нямаш вяра, преброй ги. Какво говориш, благодетелю мой? Та досега една жълтица никой не ми е дал. А ти сто, цели сто жълтици ми даваш, Пък аз да ги броя. Не, такъв грях няма Да сторя. Виж, нозете ти ще целуна. Не прави това, Коджа Хасан. А си остани със здраве. Ще се радвам, ако след време дойда и видя, Че си се замогнал. И ако това не е чудо, Сто жълтици. Ще взема да си отворя дюкян с тях И за кон оп ще има И да си наема работници ще мога. Но докато стане всичко това, ще взема да ги Зашия в чалмата си на сигурно място. Една само ще оставя. С нея ще купя топъл симит и едно по-тлъстичко Бутче. Тъй и децата хем да напълнят коремчетата, Хем и те да вкусят от моята радост. И без да се бави, Коджа Хасан заши 九 Девет жълтици в чалмата. После я нави около главата си и отишъл на Пазара. Там взел набързо това, Което вече си бил намислил, и като оставил хлебаря И месаря да се чудят откъде се е взела Тази жълтица у него, тръгнал към дома си. Но не щеш ли, по пътя изневиделица се нахвърлил Връз него грамаден орел и разтворил клюн да грабне Месото. Тогава важарът здраво стиснал овнешкото бутче в Ръцете си. Малко оставало орелът да отнесе във Висинето и него заедно с месото. Но за щастие ли, за нещастие ли, Орелът отлетял и се изгубил в облаците само с Чалмата на важара. Тъгувал ден-два Коджа Хасан за зашитите в чалмата Жълтици, Пък после пак се захванал за работа. Не минали и няколко месеца и пред сиромашката му Къща отново дошли двамата приятели Саади и Саад. Как върви работата, Коджа Хасан? Виждам, не си напреднал много. Не ме питай, благодетелю мой. Голямо, Голямо нещастие ме сполетя. Жълтиците заших в чалмата си, но още същия ден Един орел отне и нея, И тях. За жълтичките говоря. Саади можеш излъга, Коджа Хасан, Но не и Саад. Не съм толкова глупав да вярвам на приказките ти. За какво му е на орела твоята чалма, А? А по всичко личи, че си прахосал парите. Кълна се в Аллаха, Истината, самата истина говоря. Добре, добре. Може и тъй да е станало, Приятелю Саад. Лесно е човек да обвиниш, Без истината да знаеш каква е. Името му ти да опетниш несправедливо и грешно Това е. Лъжците са хитри и мамят ни те. Ти гледаш цвете, а казват не е. Това е бодил. Вижте магарешки. И чуваш още какви ли не смешки. И сам започваш да вярваш на лъжата. И браво, браво, крещиш. А върне ли се умът ти в главата, Май че късно е вече да се кориш. Лесно е човек да обвиниш, без истината да знаеш Каква е. Името му ти да опетниш несправедливо и грешно Това е. За мен, приятелю Саади, важарът лъже. Аз пък мисля тъкмо обратното, затова ще му дам Още сто жълтици. Други сто? Да бъде благословено името ти, добри човеко. Само внимавай да не се случи нещо и с Тях, Коджа Хасан. Сега вече ще имам дюкян, но този път, Докато намеря хубав коноп и добри работници, Ще скрия парите на по-сигурно място. В ей тази глинена делва с овес. Едно време имах магаренце, та го хранех с овес, Но откакто умря, никой не поглежда и делвата, И овесът в нея. Една жълтичка и този път ще заделя. С нейна помощ трапезата довечера по царски ще Подредя. Така, сега вече мога да вървя на пазара. Ще прощаваш, Коджа Хасан, че на пътя те спирам, Ама ще ходя за риба, та ми трябва малко Калай за мрежата. Питах тук там, ама на, виж ми късмета, Никъде не намерих. Затуй при тебе ида. Не да нямаш късмет. Имаш късмет, съседе. Рано сутринта намерих едно парченце на пътя. В торбата си го пуснах. Ей го. Дано ти свърши работа и богат улов Да хванеш. Жив и здрав да си, Коджа Хасан. Няма ли да ме посрещнеш, жено? Хей, хай, хай, хай, хай! Откъде пари за всичко това, мъжо? Скоро ще забравиш и беднотията, Че и глада, който ни спохождал понякога. А делвата? Къде е старата делва? Гледай ти! Доскоро се смееше, пък сега по-черен от Облак стана. Ох, горкичкият. Къде е делвата, питам? Хей, ай, ай, какво не правят парите? Полудя Коджа Хасан, полудя. Къде е делвата? Делвата? Мъжо не струваше пукната пара. За нея ли намери да се ядосваш? Къде е делвата? Ами, а я виж какво хубаво Овнешко бутче си донесъл. Ама ти каква, бре, мъжо? Защо хвърли месото на кучетата, Мъжо? Пукната пара не струвала. Тогава къде щом не е струвала? У, ще ти кажа. Мина един търговец. Продаваше гюлова вода и сапун, та взех един сапун. И понеже нямах пари, дадох му делвата с овес. Да знаеш само какво си направила, Жено. И хайде, хайде, хайде. За една нищо и никаква делва на луд зе Да се правиш. Ако ти кажа какво имаше в Нея, ди ти, жено, ще полудееш. Не ти вярвам, мъжо. Вярваш или не, деветдесет и девет жълтици имаше в Нея. И да не ми кажеш. Ай, Ай, ай, ай. Мъж от жена си тайна да има. Грях е голям, грях е голям. И още това е. Ах, да, това е за къщата срам, За къщата срам. Тайна една като тази жена никога не Ще опази. Да не говори уж се врича, а да я Открие на друг лича. Мъж от жена си тайна да има. Грях е голям, грях е голям. И още това е. Ах, да, това е за къщата срам, За къщата срам, срам. Каква е тази врява у вас, Коджа Хасан? Да не би гости да имате? Ами С жена ми си говорим. А е, говорете си тогава. Аз дойдох само да ви дам ей тази риба, Че думите ти ме стигнаха. Много риба хванах. Ей, Ама дава ли се такъв голям дар за едно Нищо и никакво късче калай? Вземи я, вземи я, Коджа Хасан, и дано ви Се услади. Дай рибата тук, че бутчето изхвърли, А друго за вечеря няма. Ууу, тя наистина голяма била. И все пак при толкова жълтици риба да ядем. Слушай, не ме подсещай за тях, жено. Я виж, виж какво стъкълце намерих корема й. Свети като слънце. Ах, Истината казваш, жено. С чудна светлина грее. Сигурно е скъпоценно. Да ида при златаря, но вече е късно. Утре, мъжо, утре, щом станем първи при него, Ще идеш. Много често взе да идваш при мене, Коджа Хасан. Само допреди година ме подминаваше, А сега за кратко време две жълтици на дребни Пари ти развалих. Трета ли носиш? Не, златарю. Този път скъпоценен камък Нося. Скъпоценен, казваш. Я да го видя. Ммм, Да. Колко ще ми дадеш? Колко ще ти дам ли? Ами да речем Две хиляди жълтици. Отведнъж ми дава две хиляди жълтици. Значи камъчето струва повече. Не го давам за толкова, златарю. Тогава ще го взема. Ще го взема за пет хиляди. А, не и за пет не го давам. Виж, за десет Ще си помисля. А тогава ей ти десет хиляди Жълтици. Дай ми камъчето, Коджа Хасан. Не знам откъде го имаш, но това е много Рядък и скъп брилянт. И скъп де е. Тези десет хиляди жълтици на мен ми стигат. Така бедният въжар неочаквано забогатял. Изградил си голям и хубав дом, Отворил въжарска работилница и придумал другите Въжари да работят в нея. За добра работа богато и пребогато плащал. Търговията му потръгнала и скоро станал един от най Богатите хора в Багдад. Научили за това двамата приятели Саади и Саад и Веднага решили да го споходят. Добре дошли в новия ми дом, благодетели мои! Голяма е нашата радост, Коджа Хасан, Че най-сетне си се избавил от сиромашията и си Станал богат човек. Изглежда и първите сто жълтици, Които ти дадох, не са били в чалмата, Която орелът ти отнесъл, а и те, Както и другите сто, са ти помогнали да забогатееш. Погрешен път вървят мислите ти, Благодетелю. Първите сто жълтици загубих. Тъй както загубих и вторите. Бях ги скрил в една делва. Минал търговец и жена ми взела, че сменила делвата С жълтиците за сапун. Че как тъй забогатя, като си загубил и тях, Коджа Хасан? Как ли? От едно късче калай, което намерих на пътя. Виждам, учудиха ви моите думи, Но те ви откриха истината, добри хора. А сега, докато слугите приготвят трапезата, Нека се разходим из градината на моя дом. Прекрасна е градината ти, Коджа Хасан. Стопява зноя и дарява с прохлада всеки, Който има щастието да се разхожда под зеления й Саван. А, Вижте, вижте. От дървото падна гнездо. Но това са орлета. Малки не могат да летят още. Накарай някой от слугите си Коджа Хасан да качи Гнездото обратно на дървото, че ако се върне Орлицата. Чакайте! Чалмата е, Чалмата е същата, Моята чалма. Тя е. Нека слугите ми пренесат орлетата в чалмата, Дето е на главата ми. А тази, тази ще размотая. Ето ги жълтиците, Жълтиците, които получих при първата ни среща. Сега вече знам, че не си ни лъгал, Коджа Хасан. И спокоен ще се сбогувам с тебе. Не. Благодетелю Саади, преди това искам ти и Приятелят ти Саад да си изберете по един вран Жребец от моите конюшни. Избирайте! Хм. Хубави са конете ти, Коджа Хасан, Красиви и силни. А с какво ги храниш? Седно си знам, седно ги храня. С овес. С овес! По делвите познах. От онази със счупеното гърло овесът се вижда. О, Аллах! Та това е същата делва, в която бях скрил Другите сто жълтици. Чудо! Жълтиците са още в нея. Ето я кесията. Ха! Наистина чудо, мъжо, щом и жълтиците са в нея. А ти откъде се намери в конюшните, Жено? Преди час мина търговецът, от който взех сапуна Срещу старата делва. Надникнах в колата му и веднага я съзрях. Реших, че ще те зарадвам, ако я върна в Къщата. Видя ли, приятелю Саади, Че късмет трябва да имаш, за да забогатееш? Ето Коджа Хасан без твоите двеста жълтици, Но с късмета, който го споходи, стана най-богатият Човек в Багдад. Забравяш жълтиците от брилянта, Саад. Те и трудолюбието му го направиха богат. Вие не познавате бедността, благодетели мои. Никога и от нищо нужда не сте изпитвали. Затова позволете ми аз да разреша вашия спор. Дълго спорят ли двама, само третият знае как пари Се печелят, тъй че всеки да смае. Поне малко жълтички човек трябва да има, Но и със тях без късмет то се знае Загива. А късмет без жълтички празна работа тя е, Все едно че той дупка в морето копае. Виж, късмет и жълтички лесно вече помагат със тях И със своя труд да живее чудесно, Да живее чудесно. Това е моята история, велики господарю Харун ал Рашид. Хм. Мъдри, Много мъдри поуки може извлече човек от твоя разказ, Коджа Хасан. Брилянта, господарю, любимият ти брилянт май същият? Макар и препрян, везире мой, ти си още умен И досетлив. Брилянтът е същият, А златарят Коджа Хасан е бил прав. Твоят брилянт той продаде на мен не за десет Хиляди жълтици, А за петдесет хиляди. И на теб ще кажа, велики халифе, Аз и на десетте хиляди се зарадвах. Разсъмва се вече, Шехеразада. Небето на изток съвсем просветля. Това е и краят на приказката, Шахрияр. В него се крие и разковничето на всяко щастие. А то е, Шахрияр, Че човек трябва да се радва дори на малкото, Което има. Оцениш ли го, Ще имаш и постигнеш повече.