Островът на съкровищата - част 3

Джим, Джим! Писмо от Трелони. „Здравей, Ливзи! Корабът е вече купен и екипиран. Той е готов за път. Не можете да си представите нещо по-прелестно. Името му е Испаньола. Всички в Бристол буквално се поробиха заради мен, Щом разбраха, че целта на пътешествието е да открием Съкровище. Най-големи трудности ни създаде екипажът, Но една извънредно щастлива случайност ме срещна с Човека, който ми бе необходим. Нарича се Дългият Джон Силвър и е с един Крак. Но това за мен е предимство, Тъй като е загубил крака си в защита на Отечеството под командването на безсмъртния адмирал Хок. Наех го за корабен готвач. Джон Силвър познава всички моряци в Бристол. Заедно с него подбрахме най-изпечените стари моряци. Не са красавци на глед, но ако се съди По лицата им, това са хора с неукротим дух. Така че, Ливзи, тръгнете веднага за Бристол. Джон Трелони.“ Най-сетне, най-сетне! На път. Ето ни в Бристол. И още същия ден получих първата си задача. Извинете, търся мистър Силвър, инвалид. Ей го там, на тезгяха. Ей, печено прасе, търсят те. Кажи, момчето ми. Мистър Трелони ви праща това писмо, сър. Утре „Испаньола“тръгва на път. Значи ти си нашия юнга? Да. Добре, ще те срещна. Сър! Вижте този. Спрете го! Това е Черното куче. Стой! Стой! Да бе, лека е! Той не си е платил сметката. Дик! Да, сър. Тичай да го заловиш. Да го заловя? Добре, сър. Тичам. Кой казваш, че е бил? Черното куче, сър. Мистър Трелони не ви ли разправял За пиратите? Този беше един от тях. Те ли? Да. И то в моята кръчма. Ти ли пиеше с него, Морган? Да. Ела насам. Да. Познаваш ли това Черно куче, Не, сър. За пръв път го виждам. Късмет имаш, Том Морган, че не го познаваш. Иначе кракът ти нямаше да стъпи в моята кръчма. Я си върви на мястото. Добре, сър. Той е честен човек, само че пупавичък. А сега да видим кой е този Черното куче. Това име не ми е познато, но, но ми Се струва, че да, аз съм виждал тоя негодник И по-рано. Той по едно време идваше тук с Един сляп просяк. Да, спомням си. Аз и слепия познавам. Казва се Пю. Точно така, Пю. Имаше вид на истинска акула. Ако хванем това Черно куче, ще има интересни новини За капитан Трелони. Дик е добър бегач, Веднага ще го хване. Ха, ето го и него. Какво стана, Дик? Ох, избяга, сър. Не можах да го хвана. Избяга. Ах, какъв негодник си, Дик! За нищо не те бива. Брей, че проклетия ме Дойде до главата. Какво ще си помисли капитан Трелони за мен? Хокинс, Ти ще ме оправдаеш пред капитана, нали? Ти си момче, но умът ти е остър като Бръснач. Ще станем приятели с теб, Нали? Разбира се, сър. А на мистър Трелони кажи, че още днес следобяд Ще бъда на борда. До утре, приятелю. На кораба беше истинска бъркотия. Цареше някаква празнична възбуда. Само за жалост капитанът беше неприятен човек, Който изглежда се дразнеше от всичко. Е, капитан, моля, какво ще ми кажете? Надявам се, че всичко е в ред и корабът Е готов за път. Ще ви кажа направо, сър, Макар че рискувам да ви обидя. Не ми харесва това пътешествие, не ми харесват Моряците, не ми харесва и помощникът ми. Това е кратко и ясно. А възможно е, сър, да не ви се харесва И стопанинът. Няма смисъл да се задават въпроси, Които само дразнят. Капитанът казва твърде много или твърде малко и Затова настоявам да обясни думите си. Казвате, че не ви се харесва пътешествието. Защо? Аз бях нает, сър, при запечатана заповед да Откарам кораба към целта, която този джентълмен ще Ми посочи. Дотук добре, Но после научавам, че отиваме да търсим някакво Съкровище. Чувам го от собствените си моряци, които, Забележете, знаят повече от мен. Не ги обичам аз тия пътешествия, Особено когато са тайни и когато, да ме извини Мистър Трелони, тайната е раздрънкана на всички. За това имате право. Споменахте, че не харесвате екипажа. Не смятате ли хората за, за опитни моряци? Не ми харесват, сър. Смятам, че трябваше аз сам да си подбера хората. Може би сте прав. А сега, капитане, кажете ни накратко какво искате. Искам да се пази целта на пътуването в тайна И да укрепя кърмата на кораба с всичкото оръжие И барута, което имам. Вие се страхувате от бунт. Аз отговарям за безопасността на кораба и за живота На всички. Затова вземете мерки или приемете Оставката ми. Ще стори това, което желаете, но Знайте, че ми паднахте в очите. Ваша воля, сър. Ще разберете, че само изпълнявам дълга си. Позволете ми да се оттегля. Трелони. Противно на това, което мислех, Вие сте успели да наемете на кораба двама честни Хора. Този човек и Джон Силвър. Да, за Силвър имате право, но поведението на Капитана не подобава нито на мъж, нито на моряк, А най-малко на англичанин. Бях напълно съгласен с мистър Трелони, а бъркотията На кораба продължи цялата нощ. Всички бяхме капнали от умора, но скоро котвата бе Вдигната. Вятърът наду платната и „Испаньола“влезе в Открито море на път към острова на съкровищата. Не ще се впускам в подробни описания на пътуването. Използвахме пасатите, плавахме право към острова и Бързо се приближавахме към нашата цел. И ето че настъпиха последните часове от пътуването. Вахтените седяха на носа и чакаха да се появи Острова. Беше нощ, а мен не ме хващаше сън. В каютата беше душно, затова се свих в тъмнината На палубата и зачаках да чуя дългоочакваното земя. Когато, Когато чух нещо, от което разбрах, Че живота на всички честни хора на кораба е В опасност. Не, не аз. Флинт беше капитанът. Аз бях домакин заради дървения си крак. Същата оная работа, в която загубих крака си, Старият Пю изгуби зъркилите си. Иии юнак е бил тоя Флинт. Е, някои се плашеха от Пю, други от Флинт, Но и самия Флинт трепереше от мене. Не обичам да се хваля, но старите приятели на Флинт бяха агънца пред мен. Може да разчиташ на стария Джон. Да ти кажа право, досега вашата работа никак не Ми харесваше. Но сега, ето ръката ми. Юначага си ти и умен момък. Виж какво печено прасе! Тоя капитан Смолет ми дойде до гуша. Интересува ме докога ще се мотаем и люшкаме насам Натам като лодка без кормило? Докога? Дявол го взел! До последния възможен момент. Ами като ги хванем, какво ще ги правим? Ето такива хора обичам. Това аз наричам делови човек. Аз гласувам смърт. Аз също, момчета, но когато му дойде времето. Ей, Джон, ти си славен човек. Земя! Земя! Земя! Земя! Хайде, мръскайте се! Умната.