Островът на съкровищата - част 5

Приближи се. Е, Говори. Вижте Какво, сър. Ние искаме съкровището. И рано или късно то ще бъде в наши Ръце. А вие навярно гледате да отървете кожата си. Вие имате някаква карта, тъй ли? Може и тъй да е. Та сега на въпроса. Вие трябва да ни дадете картата, А ние след като натоварим съкровището, Ще ви оставим на някой бряг невредими. По-добри условия никой няма да ви предложи. Сами виждате, че сме два пъти повече от вас. Това ли е всичко? До последната дума гръм да ме порази! Откажете ли, вече ви говоря с куршуми. А сега ти ме изслушай. Аз, Александър Смолет, верен на своето родно знаме, Ще ви пратя до един при самия дявол. И знайте! Това са последните човешки думи, Които чуваш от мен. Защото, кълна се, Че ще забия куршум в гърба ти, когато те Срещна втори път. А сега марш! Веднага с фумите оттук! Хм. Тристе дяволи! Запомнете, капитане. Щастлив ще е оня, който не остане жив. Ние пак ще се срещнем. Е, момчета, трябва сериозно да обмислим как да Действаме. Аз зная човек, който може да ни помогне, Сър. Кой е той? Бен Гън. Рано следобед доктор Ливзи отиде да търси Бен Гън. Слънцето жареше и в крепостта се задушавахме от Горещина. Аз си представях хладната сянка на близката борова Горичка, пеенето на пойните птици И издебнах мига, в който никой не ме гледаше И незабелязано напуснах крепостта. Така извърших втората си безумна и крайно рискована Постъпка. Когато се върнах, вече беше съвсем тъмно. От крепостта се чуваше само равномерно хъркане. С протегнати напред ръце аз влязох. Ще си легна на моето място, помислих си аз И се усмихнах при тази мисъл, та да видя Израза на лицата им, като се събудят утре заран И ме видят тук. Но... Хм. Тристе дяволи! Кой е? Данеси един факел. Дик. Да. Я гледай! Това било Джим Хокинс. Ах, като гръм от ясно небе! Каква приятна изненада за твоя стар приятел Джон! Как попадна тук? Не мога да разбера, но ти Всякога си ми харесвал. Затова ти предлагам. Присъедини се към капитан Силвър. Ако трябва да избирам, смятам, Че имам право да знам най-напред какво става, Защо вие сте тук и къде са моите приятели. И самия дявол не знае какво става. Я си затваряй устата! Хайде, оставете ни сами. Ъъъ, добре. Айде, Добре де. При нас пристигна доктор Ливзи с бяло знаме. Капитан Силвър, каза докторът, нека се спазарим. И ето че се спазарихме. Те ни оставиха запасите, рома, крепостта, А те не знам къде се дянаха. Това ли е всичко? Всичко, което трябва да чуеш, Момчето ми. И сега трябва да избирам, Така ли? Сега трябва да избираш. Добре. Не съм толкова глупав, че да не знам Какво ме очаква. Слушай, Джим, ще се опитам да Спася живота ти, но услуга за услуга. Ти ще спасиш Дългия Джон от лъжето. Каквото мога, ще направя. Значи пазарлъкът е направен. Мога да разбера кога загубвам играта. Мога да разбера и на кого да разчитам. А сега, Джим, как мислиш? Защо докторът ми даде картата? Тук несъмнено се крие нещо. Тук има нещо, Джим. Лошо или добро? Ей там в крепостта. Ставайте! Доктор Ливзи! Е, имаме хубава изненада за вас, Сър. Едно ново квартирантче, бодро като кукуряк. Да не Джим? Същият. Добре, Но първо дългът. Защото не бих искал да загубя Нито един от вас за бесилката. Това са лекарства срещу малария. Вземете. Сега нека поприказвам малко с това момче. Джим, ще ми дадеш ли честната си дума като Млад джентълмен, че няма да духнеш нанякъде? Имате моята честна дума, сър. Запомнете, докторе, правя ви голяма услуга. Оставям ви насаме с Джим. И така, Джим, Ето те най-после. Не мога да намеря сили да те обвиня, Но съм длъжен да ти кажа Ти постъпи съвсем нечестно. Доктор Ливзи, не, вие не ме корете. Аз достатъчно съм се корил. Животът ми виси на косъм и вече щяха да Ме убият, ако Силвър не беше се застъпил за Мен. Джим, А ако се опиташ да избягаш, Да прескочиш оградата? Дал съм честна дума, сър. Нито вие, нито капитана бихте постъпили така. Прав си. Джим, вярвай, няма да те оставим на произвола на Съдбата. Силвър! Да, сър. Искам да ви дам един съвет. Не бързайте да търсите съкровището. Това е невъзможно, сър. Не мога да се справя с другите. Добре, Силвър. Тогава чуйте ме. Очаквайте буря, когато го намерите. Да ви кажа право, Вече нищо не разбирам. Защо напуснахте крепостта? Защо ми дадохте тази карта? Нямам право да ви кажа нито дума повече. Но ако успеем да се измъкнем живи от тоя Вълчи капан, ще сторя всичко, което е по силите Ми, да ви спася. Дори и майка ми не Би ме насърчила повече, сър. И един съвет: Дръжте момчето винаги при себе си и когато имате Нужда от помощ, викайте. Довиждане, Джим. Довиждане, сър. А сега, Джим, Утре рано ще тръгнем да търсим съкровището, Но не знам какво ще намерим. И това никак не ми харесва.