Островът на съкровищата - част 6

Вижте, Вижте тук. Моряк е бил. Носел е моряшки дрехи. Ех, разбира се, че е бил моряк. Да не очакваш да намериш някой епископ тук? Но защо скелетът лежи в такова неестествено Положение? Моята стара кратуна сякаш започва да се Досеща. Това е компасът. Ето, той е обърнат към най-високата точка на острова На скелета. Това е една от шегите на Флинт. Само като си помисля за него, целият изстивам. Ако Флинт беше жив, нямаше да смеем да припарим Тук. Аз го видях мъртъв със собствените си очи. Но ако духовете бродят, сигурно и духът на Флинт Витае из тия места. Той ту беснееше, ту крещеше за ром, Ту пееше. Знаеше само петнайсет души. И да ви кажа право, оттогава не обичам да Я слушам. Хайде, хайде, Стига дрънканици! Страхът и дяволът може да умре. Напред към скривалището. Ето, Там има три високи дървета. Предполагам, че черната скала е ей-там. Да намерим съкровището сега е детска игра. Само като си помисля за Флинт, всичко ми се Ощрява. Ей, синко, ти благодари, Че не е жив. Грозен дявол беше този Флинт с онова посиняло от Ром лице. Петнайсет души в ковчега на мъртвеца. Йо хо, хо, хо! И бутилка ром! По дяволите! Това е... Това е Флинт. Чукна работа. Дарби Мак Гроу. Донесе ми ром, Дарби? Ох, Всичко е ясно. Да бягаме. Това бяха последните му думи, преди да издъхне. Момчета, аз съм дошъл за съкровището и няма човек Или дявол, който може да ме спре. Аз не се страхувах от Флинт приживе, Та сега ще седна да се плаша от духа Му. По дяволите, Флинт! Млъкни, Джон. Не дразни духа. Дух ли? Тук има нещо нередно. Верно, гласът приличаше на Флинтовия, Но не съвсем. Той ми напомня други един глас. Чакайте! Той ми напомня гласа на... Дявол го вземи, на Бен Гън. Да, на неговия глас. Такъв беше гласът на Бен Гън. И Бен Гън е там, където е Флинт. Точно така, Дик. Да вървим, момчета, Напред. Мисълта, че тук съвсем наблизо лежат заровени хиляди Фунта чисто злато, изличи всички преживяни страхове На моите спътници. Очите им горяха, стъпките им Ставаха все по-леки и по-бързи. Ето че стигнахме и края на гората. И тогава Замръзнахме на местата си. Пред нас зееше голяма яма. В нея бяха разхвърляни дъски от сандъци и счупена Дръжка от търнокоп. Всичко беше ясно като бял ден. Някой бе изровил съкровището. Златото на капитан Флинт бе изчезнало. Ах, ти, Джон Силвър! Аз се обзалагам, че ти си знаел цялата работа От самото начало. Ах, ти, стар сакат дяволе! Ти ни докара до това положение. А на това малко вълче до тебе аз сам Ще изтръгна сърцето. Долу оръжието! Обградени сте. Триста дяволи! Бягай, Том! Внимавайте! Дръжте ги! Оставете ги, няма къде да избягат. Лодките са скрити. Покорно благодаря, Докторе. В последния миг ни спасихте с Джим. А, Значи това си бил наистина ти, Бен Гън. Да. Да, да, аз съм Бен Гън. Как сте, мистър Силвър? Както ни разказа доктор Ливзи, самотният изоставен Бен Гън открил съкровището и го пренесъл в своята Пещера. Когато разбрал това, докторът отишъл при Джон Силвър и му дал картата. А крепостта изоставили, за да се преместят в Пещерата на Бен Гън. Така по-добре можели да пазят съкровището. А за теб, Джим, ми беше много тежко, Но дългът ми налагаше да сторя всичко, което можех За онези, които останаха верни докрай на дълга си. А кой е виновен, че ти не остана между Тях? Какво щастие, че с мен беше Джим. Иначе вие, докторе, щяхте да оставите да нарежат Стария Джон на парчета и дори окото ви нямаше Да мигне. Верно, и окото ми нямаше да мигне. Ела насам, Джим. Ти си добро момче, Но не мисля, че ние двамата ще тръгнем втори Път заедно по море. Въпреки че трябва да призная, ти прояви смелост като Истински мъж. На сутринта се заехме с пренасянето на съкровището На кораба. Какво ли нямаше тук? Всеки от нас получи богат дял от съкровището, За да го използва според своята природа умно или Глупаво. Избягалите пирати решихме да оставим на острова. Вдигнахме котва И постепенно, за моя неотразимо голяма радост, И най-високата скала на острова потъна в далечния Син хоризонт.