Мнимият принц -част 1

Да ви се представя. Аз съм феята Адонсаида. Като всички феи и аз имам вълшебна пръчка, С която мога да творя чудеса. Е, моята е малко поизвехтяла и действа не всякога. Ще се опитам да ви пренеса в далечния египетски Град Александрия и в още по-далечни Времена. Ето, готово. Харесва ли ви обстановката? Красиви дворци, градини, пълни с благоуханни Рози, високи стройни джамии. В покрайнините на града, разбира се, Бедни схлупени къщурки. Да влезем например в тази. О, Та това било шивашка работилница. Тихичко, На пръсти. Светлината от лоената свещ едва мъждука и Все пак се вижда младеж, седнал с кръстосани крака На пода. Горкият, как усърдно боде с иглата Разкошния копринен плат. Хиляда бода за пара. От късна вечер до зора и от зори До късна вечер. Отслабнаха силите ми вече. Много е изморен. Сигурно ще заспи. Лабакане. Хей, Лабакане! Проклетото дяволче Мур успя да го събуди. Изглежда съм заспал, А трябва да предам кафтана утре сутринта рано. Мечтая за корона, за чудни дворци. Така си мечтаят май всички глупци. Хихии. За манис от бисер и дреха от злато. Я стига си пляскал като жаба в блато. Кой се обажда? Кой смее да ми се подиграва? По-полека, работила Лакане. Толкова много бързаш, че иглата ти се нажежава и Колецът започва да пуши. Хайде, здрасти, Здрасти ти казах. Защо не отговаряш на хорските поздрави? Защото не виждам до себе си хора. Я погледни в краката си. Дръпни сега копринения плат и ще видиш човек. А, Та ти наистина си бил нещо като човеченце. Да. Само че с рога. Казвам се Мур. Човече съм зелено, игриво и за смено и като Си играя със всички всичко зная. Човече съм зелено, игриво и за смено и като Си играя със всички всичко зная. Да, миличък, за тебе знам повече, Отколкото ти за себе си. Как да не знам за себе си? Аз съм шивашки калфа, най-сръчният в града. Мога да скроя най-красивите одежди и обичам работата Си. Не е верно, че обичаш работата си. Майсторът и останалите калфи отдавна са си отишли, Нали? Те винаги така правят. Оставят ме сам да работя по цели нощи. А и за кого са тези красиви шалвари, Брокатена жилетка, сатенен кафтан? За брата на султана. Охохо. Утре ще има празник в двореца. Май вече е готово. Ааах, прекрасни дрехи. Ах, Защо не ги облечеш? О, как така? Както да не изпробваш. Виж се сега в огледалото. Приляга ти като да е шито за тебе. Ах, колко съм красив като истински принц. Приятелю, ти си роден за принц. И ти ли го забеляза? Отдавна си го мисля. Любувай се, любувай се на себе си. Защо прикован съм на този Дървен стол? Не съм ли достоен за скиптър и Престол? Монарси има много със звание и... Но, но, но, но. Не могат да ушият чалвари и кафтан. Не могат. Защо прикован съм на този Дървен стол? Не съм ли достоен за скиптър и Престол? Не съм ли достоен за Скиптър? Ами да, И престол. Аха. Взе ми думата от устата. Остава само да напуснеш мястото, където хората са Толкова слепи, че не виждат твоето вродено Благородство. Хайде, да избягаме. А? Да. Така, както си облечен с тия дрехи. Добре, но... Но ги взимам само назаем. Когато забогатея, ще ги върна. А имаш ли пари? Тъкмо днес майсторът ми даде Заплатата. Една желтица. Ха, Засега ще ни стигне. Хайде да вървим. Ох, няма да мога да се намеся. Вълшебната ми пръчка отказва да работи. Освен това всеки човек тръгва на път, Воден от своите желания. Ако желанията не са разумни пътят не е лек. Но води ли те по пътя Зелено дяволче, То тогава... Виждаш ли, Лабакане, как всички те злепят? Правят им впечатление богатите ти дрехи. И благородната осанка, нали? Обаче на такъв господар не премен се полага кон? Е, че откъде да го взема? Забравяш, че имам в джоба си само една желтица. Дяволче, ще ни изпипат някъде. А, не бой се. Господарите никой не изпипва. Само че Аз как ще пътувам с теб? Ами ще те скрия в джоба си. Хайде да купим коня. Бихте ли ми позволили, почтен ми господине, Да се присъединя към вас? Пътят до града е дълъг и пуст. Нека си правим дружина. Защо не? Казват, че сладката приказка скъсява и Най-дългия път. Откъде идвате, уважаеми? Закъде сте тръгнали? Как се казвате? Аз съм Лабакан. А аз се казвам Омар. Аз пътувам просто така, за собствено удоволствие. Аз пък съм племенник на пашата на Кайро. Тръгнал съм да изпълня заръка, дадена от чичо ми На смъртния му одър. Каква заръка? Позволете ми засега да я запазя в Тайна, господине. Този младеж ми напомня за някого. Да, разбира се, разбира се. Един прочут владетел. Неговата история е много странна. Излишно е да ви разказвам. Омар е толкова доверчив, толкова доверчив, Че сигурно сам ще разкаже на Лабакан. А не бива, не бива. Да седнем и да си починем, господине. Хъ, Защо не ми доверите тайната си, Приятелю? Може би ще мога с нещо да ви Помогна. Изглеждате ми честен човек. Ще ви се доверя. Малко преди смъртта си пашата на Кайро ми призна, Че съм син на мощен владетел. Изплашен от предсказанията на своите звездобройци, Той ме отстранил от двореца, когато съм бил съвсем Малък, но дал клетва да ме види отново, Когато навърша двадесет и две години. А как се казва вашият баща? Не зная. Пашата го нарече владетел и ми заръча на четвъртия Ден от Рамадана да се явя при свещения стълб На храм Ел Серуя. Но кого ще видите там? Трябва само да предам този меч и да кажа: „Аз съм този, когото търсите. Ето свещения меч на рода ни.“Ох, Каква вълнуваща история! И... Погледнете. Погледнете колко е красиво нощното небе С хилядите звезди по него. Да, Прилича на тъмносиньо кадифе с разхвърляни по него Сребърни карфици. Възможно ли Възможно ли е тези звезди да предсказват Нашата съдба? Я Вижте, вижте Млечния път. Ммм. Той се извива гъвкаво като като шивашки Метър. Извинете. Колко са странни вашите сравнения. Говорите като някакъв шивач. Господине, вие ме обиждате. Аз съм принц с кръв не по-малко благородна от Вашата. Простете, Не исках с нищо да ви обидя. Ние и двамата сме млади и животът е пред Нас. Всеки от нас си има звезда. Всеки от нас си има Звезда. Високо далече в дълбините Небесни. Всеки от нас Си има съдба, Пълна със щастие и Радост Чудесни. Няма ли най-сетне да ме извадиш от джоба си? О, ще се задуша. Омар нали вече спи? Да, заспал е. Веднага измъкни от пояса му меча. Помогни ми де. Ами ако се събуди? А, копатка. Внимавай, ще го събудиш. Внимавай. Нищо не разбираш. Защо да не станеш ти принц? Ще се явиш пред владетеля. Нали запомни думите, които трябва да се кажат? Ъхъ. Ето освещения меч. Аз съм този, когото търсите. Вземи му и кесията. Не. Хайде. Не. Ще се качим на неговия кон, Че е по-бърз от нашия. Хей, ако успеем, ще те облека в злато и Коприна, ще живееш в собствен дворец, Ще бъдеш богат. Хаха. Запомни думите си, Лабакане. Ей, дяволе, че тупам дяволски просто. Дяволи в мнозина навъртат се насам, Но тръгнем ли двамина, ще кажа... Лабакан, май дявол е колян. Не, дявол и половина ще кажеш ти засмян. Напред, Дяволе. Хайде. Дяволи в мнозина навъртат се насам, Но тръгнем ли двамина, ще кажа... Ще кажа... Какво? Лабакан, май дявол е Колян. А, не. Дявол и половина ще кажа аз засмян. Напред, дяволе. Ох, Слава Богу, Искам да кажа слава Богу, че се размина само С кражба. Когато Мур измъкваше меча от пояса на Омар, видях как острието се допря до гърдите на Принца. Тогава наистина се ужасих. А кражбата... Но нали няма да си остане само с това? Какво още има да става? Дайте път на Принц. Ето това тук е храма Ел Серуя. До него свещения стълп. Виждаш ли там висок старец с царствена осанка, С чалма, украсена със скъпоценни камъни? Да, да. И с разкошен кафтан, обшит със злато. О, стига вече си гледал на света като шивач. Научи се да се държиш като принц. Хайде, вземи меча и падни на колене пред него. А, страх ме Ами ако разкрие измамата? Хайде, повече смелост. Върви. Господарю, Аз съм този, когото търсите. Ето за доказателство свещения меч. Благословете ме. Благословено да е небето, което те запази жив. Омаре, сине мой, Ела и прегърни баща си. Татко. Майка ти копнее да те види. Очите си изплака по тебе. Искам час по-скоро да те отведа в нашето царство, Сине. Пуснете ме. Пуснете ме. Пуснете ме при владетеля, ви казвам. Пуснете ме. Махни се, младежо. Не е време сега да безпокоиш нашия владетел. Господарю, не тръгвайте заникъде и не позволявайте На един безсрамен измамник да ви подведе. Аз се казвам Омар и нито един смъртен да Не посмял да злоупотреби с моето име. Сине мой, какво иска от нас този млад човек? Какъв син ви е той? Какъв син? Не се смущавайте, милостиви татко. Да си вървим. Аз после ще ви обясня всичко. Ти млъкни, измамник и крадец. Татко, Татко, не позволявайте на този нещастник да ви Заблуждава. Доколкото ми е известно, той е някакъв побъркан Шивашки калфа на име Лабакан и заслужава повече Състрадание, отколкото гняв. Господарю, сърцето ми подсказва, че вие сте моя Баща. Този клетник наистина е луд. Изслушайте ме. Нещастният шивач, татко, нали? Аз съм Омар, аз съм Омар, вашият син. Аз. Как е могъл бедничкият да стигне до такава Безумна мисъл? Вържете го и го качете на една камила. В града ще го предадете в болница. Пуснете ме! Пуснете ме, не съм болен. Пуснете ме, не съм луд. Пуснете ме. Хайде, хайде ни е сине да потеглим Към двореца. По пътя ще ти разкрия тайната, Която ни разделяше. Майка ти аз дълго време нямахме деца. Когато ти се роди, Радостта ни беше неописуема. Но щом малко поотрасна, звездобройците предсказаха, Че в двореца те дебне нещастие. Уплаших се да не би да станеш жертва на Някой царедворец, жаден да заеме трона. Ето защо те поверих на моя стар приятел пашата На Кайро. Заедно с този меч, принадлежал от векове на рода Ни. Да живее млад владетел! Да се радва много Здрава нацията! Мир и дълголетие на нашия престолонаследник. Погледни, сине, как народът те посреща. Погледни. Татко, нали вървим по килим от цветя. Какъв ти килим? Какви ти цветя? Я погледни отсреща дворец от мрамор И слонова кост. Скрий се, дяволче, че ще те Видят. Скрий бързо. да ме видят. Аз съм мъничък. По-добре виж златните врати, които се разтварят. Добре. Стълбите са от сребро и кристали. Добре, добре, но сега се скрий, моля те. Ще се скрия, но нали помниш какво ми обеща? Както му е реда, пътниците сега се смъкват от Конете, отиват да се поизмият, Да сменят дрехите си с празнични одежди. Майката вече чака в разкошната тронна зала на Двореца. Такава красота не бих могла да сътворя дори И аз. Златоткани гоблени, трон от алабастър, Инкрустиран със злато и диаманти. Красивата възрастна султанша седи под балдахин от Алена свила. Цялата е в трепет. Още не може да повярва, че ще види своя Син. Когато майка чака своя Син. Не вижда в пролет Цъфнали полета. Не радват я Ни небосвода син, ни Рози дъхави, ни багрени Лалета. Когато майка чака своя Син. Когато майка вижда своя син, Словата му са като ром он нежен И погледът му скъп за нея той един. По син и чист е от връх белоснежен и Погледът му скъп за нея той един. По син и чист е от връх белоснежен. Когато майка вижда своя Син.