Кой вижда по-надалеч

Веднъж, май че беше вчера, валеше слънце, Печеше дъжд. Реших да се покатеря. До, ре, ми, фа, сол, ла. На Мусалла. „Къде така си поел?“рече ми един Орел. Ще се кача на върха. Искам да погледна надалече. „Хъ, хъ. Не ме разсмивай, човече. Уж си животинка умна. Какво е Мусалла, какво е Чомолунгма пред моите Крила? Аз се вдигам толкова високо в синьото небе, Че като погледна виждам земята като яйце.“. Аз виждам далече По надалече, Най-надалече. Никой с мен не може тук Да се сравни. Аз виждам далече По надалече, най-надалече, По-далече от далечните Далечини. Аз виждам на сто километра. Слънцето потупа орела по рамото и рече: „Колко си глупав! Срамота. Виждал бил на сто километра, че аз виждам на Марс, на Меркурий, на Венера, Електра.“. „Извинявай, казах. Такава планета няма. Електра е драма.“. „Добре е де. Ами Юпитер?“. Сърдито слънцето пупи. Аз виждам и на Юпитер. Аз виждам далече По-надалече, най-надалече. Никой с мен не може тук Да се сравни. Аз виждам далече По-надалече, Най-надалече, по-далече От далечните далечини. Аз виждам на Уран и на Нептун. „Виждаш обаче на. А аз виждам под. Сиреч в дълбочина.“. Показа си къртицата главата изпод земята, А под земята са корените и семената. „Например хиляди извинения, но знаете ли как Семената се превръщат в растения?“. Аз виждам дълбоко по-надълбоко, Най-надълбоко. Никой с мен не може тук Да се сравни. Аз виждам дълбоко, По-надълбоко, най-надълбоко, По-дълбоко от дълбоките Дълбочини. Чухте ли? Чухте ли? „Чух, ала не вярвам.“, каза бухала. „Не че отричам, но твоята дупка е нищо пред Света, който нощем се превръща в огромна Къртичина.“. Иначе къртицата е права. Знаете ли какви неща на тъмно стават, Сиреч през нощта? Например, докато в нощния мрак орелът дреме, Аз виждам как поетът пише поеми. Докато слънцето спи нейде в дъбравите, Аз виждам как крадците разбиват бравите. Аз виждам далече По-надалече, Най-надалече. Никой с мен не може тук Да се сравни. Аз виждам далече По-надалече, Най-надалече в тъмно, тъмните Претъмнини. За мен Нощта е ден. „Хъ, хъ, стига пя.“, не се стърпя рибата и Проговори. Един надолу, други нагоре. А кой от вас може във водата? А водата е три пъти повече от земята. Значи Аз виждам три пъти по-надалече. Аз виждам далече, По-надалече, Най-надалече. Никой с мен не може тук Да се сравни. Аз виждам далече, Най-надалече, Най-надалече. Синьо, синявите си не вярвай, Сине, вярвай, Защото за мене морето е до Коледа. По-надалече. Кой надалече? Ти надалече. Аз надалече. Ти надалече. И слънцето с лък от лъч стреля в орела. Орело оре, скълюва море след море. Рибата рипа по сухото. Къртицата изкърти кътника на бухала. И настръхнали, наежени всички запяха самостоятелно, Без никой да забележи, Че всички пеят заедно. Аз виждам далече. Кой вижда? По-надалече. Най-надалече. Най-надалече. По-надалече. Никой с мен не може тук. Никой. Да се сравни. Не може. Аз виждам далече. Аз виждам далече. По-надалече. По-надалече. Най-надалече. Най-надалече. По-далече. По-далече. От далечните. Далечните. Далечини. Далечини. Ей, Така, както викате и както се карате, Доникъде няма да я докарате. Най-мъдрият в такива случаи мълчи. Затова и аз няма да говоря много. Вие имате по колко? По две очи. Слънцето дори е еднооко. А моите очи са колкото са телевизорите. Просто не мога да си преброя очите. Ето, вие сега ме гледате И не подозирате, че аз също ви виждам От главата до петите. Ей на. Видях как Цециното Наде и тази вечер Пак много яде. А бабата на Таня вика „Ела да те нахраня.“ Изглежда, че всички Тани все баба им ги храни. А ти, момченце, как се казваш? Как, как? Ммм, благодаря. Ти пък много приказваш. А ти, Момиченце, Кога ще научиш азбуката? Защо не лягаш? Бързо в леглото. Никой от погледа ми не може Да избяга, защото Аз виждам далече, По-надалече, Най-надалече. Никой с мен не може тук Да се сравни. Аз виждам далече, По-надалече, Най-надалече, по-далече От далечните далечини. Аз виждам през стени и планини. И под земята, и във водата, и в небесата. Пролет, лято, есен, зиме, нощем, Денем. Всичко вижда, всичко вижда Клим Денчев. Пролет, лято, есен, зиме, нощем, Денем. Всичко вижда, всичко вижда Клим Денчев. Леле, какъв съм отпакъл. Посмали малко. Леле, какъв съм отпакъл. Посмали малко. Леле, какъв съм отпакъл. Посмали малко.