Момичето от кантона

Щом в мрака релси затреперят И светли вири заискрят, Една девойка със фенера На влака дава път. Назад поглежда машинистът Към чезнещата светлинка, Изсвирва после отривисто И махва със ръка. Далече в мрак Изчезва ваг. Очаквания Дълго влак. Ей прогърмя И у дома Тя бавно прежда те Drama. Но ето, че веднъж край пътя Фенерът извести беда, Макар че от беда по пътя Да нямаше следа. Беда ли? Кликна той от влака, Готов на всякаква беда. Беда отвърна тя в мрака И тихо Зарида. Тогава той Целуната Ѝ очи и Ѝ коси. Тогава той Целувката Викнала, алей Хугаци.