За свободата - документална композиция - част 6

Никога в Русия вестниците не са се чели така Много, както сега. Никога поместените в тях известия не са се Разпространявали между четящите и неграмотните така Жадно, както сега. Русия, списание Дело, брой осем, 1876 г. Получените от изток сведения доказват, Че с всеки нов ден става все повече и Повече необходимо да се даде колкото се може По-скоро силен урок на отоманските фанатици. Желателно е щото енергичната намеса на Русия, Поддържана от другите велики европейски държави, Да намери верен изход за най-бързо прекратяване на Толкова дълго продължаващите се бедствия и Кръвопролития. Русия, вестник Глас, 5 май 1876 г. Нужно е да се обърне вниманието на европейските Правителства върху един факт, който изглежда е Толкова дребен, че правителствата не могат да го Забележат. Ето този факт: Избива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един. Целият свят. Правителствата виждат ли го? Не. Народите имат над себе си нещо, което е под Тях правителствата. Ние ще удивим европейските правителства, Като им съобщим нещо, а именно, Че престъпленията са престъпления, Че на никое правителство не е позволено да става Убиец, също тъй, както не е позволено това на Частните лица, Че Европа е солидарна, че ако съществува някое Зверско правителство, с него трябва да се постъпва Тъй, както се постъпва със зверовете, Че в тия минути съвсем близо до нас, Там, пред нашите очи убиват, колят, Грабят, изтребват, колят бащите и майките, Продават малките момчета и момичета, а съвсем Малките деца, неудобни за продан, съсичат, Че изгарят семействата в къщите им, че жителите на Един град, наречен Батак, са били намалени в течение На няколко часа от девет хиляди на хиляда и Триста души, че гробищата са препълнени с повече Трупове, отколкото могат да поберат, Така че мъртвите са дали на живите в замяна На клането чумата. Настанал е моментът да се надигне глас против тези Зверства. Целият свят е възнегодувал срещу тях. Има минути, когато човешката съвест взема думата и Заставя правителствата да я слушат. Правителствата мънкат някакъв отговор. Те вече си послужиха с недомлъвки. Те казват преувеличава се. Тоя начин на оправдание увеличава ужаса. Извъртанията правят действителността още по-страшна. Лукавството се застъпва за варварството. Нима се смята, че престъплението е намалено, Ако е огромно? Оттам и работите, които стават в България. Кога ще спрат те? Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, Но героична нация? Време е цивилизацията да издаде своето величествено Запрещение, за да спрат тези работи. Ние, народите, Предписваме на правителствата да издадат това Запрещение. Казва ни се: „Вие забравяте, Че има въпроси“. Да се убие един човек е престъпление, Да се убива един народ било въпрос. Ние отговаряме. Човечеството също така има свой Въпрос и този въпрос е по-голям от въпроса за Индия, Англия, Русия. Той е въпросът за малкото дете в утробата на Майката. Нека заменим политическите въпроси с въпросите на Човечността. Цялото бъдеще е там и нека го кажем, Това бъдеще ще настъпи, каквото и да става. Всичко му помага и служи, дори и престъпленията Страшни служители. Виктор Юго, реч пред Камарата на депутатите, Август 1876 г.