За свободата - документална композиция - част 4

Из писмо на епископ Фрейзър до английския вестник Таймс, 18 юли 1876 г. Не е чудно, дето Англия, управлявана от един човек Без сърце, да покровителствува това кръвопролитно Наводнение. Но гражданска Англия, народът не трябва да дозволи Това И ако го дозволи дипломацията, един крясък на Негодувание трябва да се отзове от единия до другия Край на света И независимия из достойнство печат трябва Непрестанно да го повтаря. Из писмо на Джузепе Гарибалди до господин Добели, 17 август 1876 г. Ония турци, които са непосредствените виновници за Тия зверства и кланета и които са заслужавали Най-строго наказание, което можеше да има Отрезвително влияние за реда и спокойствието в Страната, са на свобода. Ахмед ага Барутанлията, който е командвал кланетата, Е декориран с ордена Меджидие и е повишен в Чин юзбашия. Оповестено бе от турска страна, че кланетата и Зверствата не са били заповядани от Портата и че Тя даже не е знаела за тях. Доколко това е верно обаче, ще се заключи от Обстоятелството, че почти всички лица, Които особено са се отличили с жестокости и Варварство, са били наградени, Декорирани или повишени от Портата, Или пък оттогава заемат високи длъжности във Войската. Прочее, наказани са онези турци, Които са се постарали да действат законно и да Пощадят невинните хора. Юджин Скайлър, 20 ноември 1876 г., Цариград. И все пак сър Хенри Елиот и Дизраели сигурно Ще продължат да говорят за преувеличаване на Фактите. Престъпленията, които са извършени тук, Не могат да бъдат подсилени от никое въображение. Ние чухме разкази, чиято жестокост може да подлуди Човека, които караха сърцето да се пръска от Безсилна ярост и да я излива в страдални, Но безполезни сълзи. Има престъпления, които отвращават въображението и Избягват светлината. Ако разказвам какво съм видял и чул, То е защото искам хората в Англия да разберат Какво представляват турците и дали трябва още да Подкрепяме този вече разклатен деспотизъм. Из дописка на Мак Гахан от 10 август 1876 Г. Нима не може да бъде съставен един протест, С който да се заяви пред небето и земята, Че в Англия все още има честни хора, Които не са свикнали да наричат бялото черно и Черното бяло, които не искат Англия да излезе пред Света и да бъде обявена в страниците на историята Като съучастница на този скверен и кървав режим? Из писмо на английския историк Фриман до вестник Дейли Нюз, 13 юли 1876 г. Този митинг следи с ужас и възмущение шокиращата Варварщина в България. Митингът най-енергично порицава безразличието на Правителството на Нейно Величество, особено това на Министър председателя. Повелителен дълг се налага на народа да свали това Правителство, чиято политика компрометира честта на Англия и я прави съучастник в престъпления, Които са срам за човечеството и за цивилизацията. Из резолюция, гласувана на митинг на английските Работници, състоял се на 29 август 1876 г. В Лондон. Вчера получих Пътешествието из България на Мак Гахан И рапорта на Беринг И четох до късно, много късно през нощта. Простите, стоически спокойни писма на Мак Гахан Рисуват ужасна картина. И това не е всичко. В Англия са се състояли вече двеста шейсет и Пет митинга за българите. Сега се готви много голяма манифестация в Лондон. Из писмо на Константин Иречек до Марин Дринов, 3 октомври 1876 г. Дошлите напоследък новини от България са Предизвикали силно възбуждение и възмущение в Англия И даже във Великобритания. Из дневника на кралица Виктория. Стар слуга на престола и на държавата, Аз умолявам моите съотечественици да поискат, Да настоят, щото нашето правителство, Което досега е действало в една посока, да действа Отсега в друга и в съгласие с другите европейски Държави да употреби всички усилия за изкореняването На турската изпълнителна власт от България. Това ще бъде единственото възможно възмездие за Паметта на ония многобройни мъртъвци, които покриват Нещастната българска земя, За поруганата чест на жени, девици и деца, За цивилизацията, която е била изложена на такова Насилие и позор. Позор е, че такова дело е могло някога да Се извърши. Позор и проклятие е и то не Само за оная част от човечеството, която го е Извършила, но и за нас синца ни, Ако ли след това не вземем мерки да се Затворят вратите на жестокостите и страшното дело да Не се повтори. Уилям Гладстон, из реч пред английското общество. Госпожо, ние долуподписаните жени от Велика Британия И Ирландия, като чухме с ужас и гняв за Свирепствата, извършени и още вършени в България и в Други области, подчинени или трибутарни на Турция, Молим от сърце Ваше Величество да си послужите с Кралските си прерогативи, да заставите Правителството на Ваше Величество да вземе мерки за Прекратяване продължението на такива свирепства и да Стане невъзможно занапред тяхното повтаряне. Следват четиридесет и три хиляди осемстотин Четиридесет и пет подписа на жените от цяла Англия. Адрес, подаден от английските жени до английската Кралица. Невъзможно е да не се държи сметка за развитието На общественото мнение, което се прояви в Англия. До последно време английската нация вървеше в Съгласие със своето правителство и изглеждаше като Него склонна да подкрепи Турция в борбата й срещу Васалните княжества. Обаче разкритията на Дейли Нюз и брошурата на Гладстон върху българските ужаси промениха всичко. Маркиз д'Аркур, френски посланик в Лондон, Септември хиляда осемстотин седемдесет и шеста. И Франция ще престане да бъде Франция в деня, В който тя би престанала да се интересува от Онова, което става в Европа и в който тя Би помислила само да живее спокойно и да печели Пари на борсата. Едуард Льо Кроа, френски журналист, Из дописка във вестник Льо Рапел. Иван дьо Вестин, френски кореспондент в Турция. Току-що се върнах в Цариград след тринайсетдневно Пътуване из България. Извършените жестокости надминават всичко. Сто двайсет и едно села са разрушени, много хиляди Души са избити. Неприбраната реколта изкапва в тая обезлюдена Страна. Вестник Фигаро, седми юли хиляда осемстотин Седемдесет шеста година. Една прекрасна страна, истинска житница на изобилие, Гдето се разхождат многобройни щъркели и неизброими Аврани, които идват тук да си починат от своите Пищни угощения с човешка кръв. Защото съществуват села като Батак, дето след Кланетата не е останал никой, който да погребе Труповете. Вестник Фигаро, двайсет и девети юли хиляда Осемстотин седемдесет шеста година. Какво да кажа още? Съзнанието се губи сред спомени за тези ужаси. Аз спирам, Като повтарям това, което ми казаха местните хора. Каквото и да кажете на вашите четци, Истината ще бъде още по-страшна. Из пътуване из страната на въстаналите българи. Известно е какъв отглас имаха писмата на парижкия Журналист, които дойдоха преди докладите на господин Беринг в английския парламент и какво влияние Оказаха те сред общественото мнение. Като изнася наяве доброто и злото, Пресата изпълнява една благородна и смела мисия И ако благодарение на дадената им публичност Ужасите, които поради безсилието на правителството Измъчват населението на Турция, престанат наскоро, Ние ще бъдем горди при мисълта, че един наш Човек е взел участие в тази велика услуга на Човечеството. Впрочем нужен беше човек като господин Дьо Вестин, Който да изпълни тази голяма задача. Из статия на Едуард Льо Кроа. Толкова време ние оставаме хладнокръвни зрители на Толкова свирепства. Ние имаме още сила в себе си Да станем братя в името на нещастните. Помнете, че милиони на бъдещето поколение ще Произнесат съда над нашите управители и ние ще бъдем Осъдени. Из възвание на неизвестен германски гражданин, Публикувано във вестник Национал Цайтунг, Германия, хиляда осемстотин седемдесет и шеста Година.