За свободата - документална композиция - част 3

Жестокостите, извършени в България, Са изпълнили сърцата и душите на хората с голям Ужас. Присъствието на английската флота в залива Безика, Считано от турците като морална и материална Подкрепа, за да продължават жестокостите си, Възбужда у хората още по-голям ужас. От това, което чувам отвсякъде, уверен съм, Че английският народ не желае неговата великолепна Флота да служи като насърчение за продължаване на Подобни деяния. Из писмо на епископ Фрейзър до английския вестник Таймс, 18 юли 1876 г. Не чудно, дето Англия, управлявана от един човек без Сърце, да покровителствува това кръвопролитно Наводнение. Но гражданска Англия, народът, Не трябва да дозволи това. И ако го дозволи дипломацията, един крясък на Негодувание трябва да се отзове от единия до другия Край на света И независимия из достойнство печат трябва Непрестанно да го повтаря. Из писмо на Джузепе Гарибалди до господин Добели, 17 август 1876 г. Ония турци, които са непосредствените виновници за Тия зверства и кланета и които са заслужавали Най-строго наказание, което можеше да има Отрезвително влияние за реда и спокойствието в Страната, са на свобода. Ахмед ага Барутанлията, който е командвал кланетата, Е декориран с ордена Меджидие и е повишен в Чин юзбашия. Оповестено бе от турска страна, че кланетата и Зверствата не са били заповядани от Портата и че Тя даже не е знаела за тях. Доколко това е верно обаче, ще се заключи от Обстоятелството, че почти всички лица, Които особено са се отличили с жестокости и Варварство, са били наградени, Декорирани или повишени от Портата, Или пък оттогава заемат високи длъжности във Войската. Прочее, наказани са онези турци, Които са се постарали да действат законно и да Пощадят невинните хора. Юджин Скайлър, 20 ноември 1876 г., Цариград. И все пак сър Хенри Елиот и Дизраели сигурно Ще продължат да говорят за преувеличаване на Фактите. Престъпленията, които са извършени тук, Не могат да бъдат подсилени от никое въображение. Ние чухме разкази, чиято жестокост може да подлуди Човека, които караха сърцето да се пръска от Безсилна ярост и да я излива в страдални, Но безполезни сълзи. Има престъпления, които отвращават въображението и Избягват светлината. Ако разказвам какво съм видял и чул, То е защото искам хората в Англия да разберат Какво представляват турците и дали трябва още да Подкрепяме този вече разклатен деспотизъм. Из дописка на Мак Гахан от 10 август 1876 Г. Нима не може да бъде съставен един протест, С който да се заяви пред небето и земята, Че в Англия все още има честни хора, Които не са свикнали да наричат бялото черно и Черното бяло, които не искат Англия да излезе пред Света и да бъде обявена в страниците на историята Като съучастница на този скверен и кървав режим? Из писмо на английския историк Фриман до вестник Дейли Нюз, 13 юли 1876 г. Този митинг следи с ужас и възмущение шокиращата Варварщина в България. Митингът най-енергично порицава безразличието на Правителството на Нейно Величество, особено това на Министър-председателя. Повелителен дълг се налага на народа да свали това Правителство, чиято политика компрометира честта на Англия и я прави съучастник в престъпления, Които са срам за човечеството и за цивилизацията. Из резолюция, гласувана на митинг на английските Работници, състоял се на 29 август 1876 г. В Лондон. Вчера получих Пътешествието из България на Мак Гахан И рапорта на Беринг и четох до късно, Много късно през нощта. Простите, стоически спокойни писма на Мак Гахан Рисуват ужасна картина. И това не е всичко. В Англия са се състояли вече двеста шейсет и Пет митинга за българите. Сега се готви много голяма манифестация в Лондон. Из писмо на Константин Иречек до Марин Дринов, 3 октомври 1876 г.