За свободата - документална композиция - част 1

Никой у нас в Русия не мисли за друго, Не иска да слуша, да говори, не желае да Чете нищо друго освен за това, което става отвъд Дунава. Русия и статията "Недоубития народ" списание Отечествени записки, 1876 г. Близо пет века, откакто българският народ е паднал Под деспотичното владение и под варварското иго на Башибозуците, през всичкото това време българите са Търпели страшни, нечувани жестокости, каквито може Би нито един друг народ не търпял. И което е по-важно днес, когато в другите страни Се закрилят даже и животните, ние, Хората, страдаме повече дори от зверовете. Румъния, вестник Телеграфу, брой хиляда двеста Трийсет и шести от двайсет и трети май 1876 Г. И така, През април 1876 г. Българите въстанали. Аз отидох да видя Перущица. Искам да разкажа историята й. Размножете я сто и двайсет и един пъти според Думите на незаинтересовани хора и на европейски Чиновници, и истината пак ще бъде ужасна. Иван дьо Вестин, френски кореспондент в Турция, Из пътуване из страната на въстаналите българи. Грозни мълви се носеха из Цариград през миналия Месец за страховити зверства, извършени в България. Досега съм се въздържал да спомена за тия мълви Или за слуховете, които съм чул, Но те вече са стигнали една определеност и Достоверност, откриват жестокости, Които далеч надминават извършените в Босна и Херцеговина. Жестокостите, както се научавам, още не са Престанали. Англия. Едуин Пиърс, кореспондент на вестник Дейли Нюз. В много големи села мъжкото население е изтребено, Жените и девойките са отвлечени в робство. Българите все още обръщат своите погледи към Русия, Но симпатиите, които този нещастен народ проявява Към нас, може силно да се разколебаят, Ако това състояние на нещата остане и занапред. Писмо на руския посланик в Цариград граф Игнатиев до Императора, 19 май 1876 г. Преди три дни пристигнах тук с разследвателска Мисия. Съществуват неща, които са повече от ужасни, За да позволят спокойна анкета. Неща, чиято грозота окото не може да понесе и За които разумът отказва да мисли. Съществуват факти, между които пристъпиш ли, Бият по лицето. Из дописка до вестник Дейли Нюз От 16 юли 1876 г. На човек сърцето се пръска и главата му пламва, Помисли ли си за цялото нещастие на тоя народ. Вестник Народни листи, 26 май 1876 г. Дойдох напълно безпристрастен и с намерение да бъда Справедлив. Боя се, че престанах да бъда безпристрастен и Положително вече не съм хладнокръвен. Има факти, при вида на които кръвта гневно закипява. Има неща твърде ужасни, за да позволят спокойно Изследване. Неща толкова позорни, Че окото отказва да ги гледа, умът да ги Обсъжда. Има факти, които будят отвращение и те Карат да се вълнуваш. Но когато още в началото вие се натъкнете на Признанието, че шейсет или седемдесет села са Изгорени и около петнайсет хиляди души изклани, Какво повече да търсите? И когато тези подробности ви се повтарят от стотици Хора, не само от българите и разните консули в Пловдив и немските чиновници по железниците, Но и от гърци, арменци, свещеници, Мисионери, дори и от самите турци, Струва ви се, че всяко по-нататъшно разследване е Излишно.