За свободата - документална композиция - част 2

Мисля, че хората в Англия, изобщо в Европа имат Непълна представа за българите. Винаги съм чувал да се говори за тях като За диваци. Останах учуден обаче, както вярвам ще бъдат учудени И повече от читателите ми, като научат, Че едва ли има българско село без училище и Че тези училища там, където турците не са ги Изгорили, са в цветущо състояние. Те се поддържат от данъци, които българите Доброволно са си наложили. Образованието в тези училища е безплатно и еднакво За бедни и богати. Едва ли има българско дете, Което да не може да чете и пише, така Че процентът на грамотните в България е равен на Този във Франция и Англия. Знаят ли тези факти хората, които считат българите За диваци? Всъщност тези българи не са диваци, Както смятах, а са един трудолюбив, Работлив, честен, цивилизован и мирен народ. 7 август 1876 г. Мак Гахан, специален пратеник на английския вестник Дейли Нюз. Ти знаеш ли тоз край С поля, Села, огради, Де като из облак падат куршуми като град, Де глъхнат викове под гръм от канонади, Де лей се кръв И волност чакат роба брат? Ти знаеш ли тоз край, де страшното страдание посреща Наший стон като неверен слух? Де в труд жената дири своето признание И в борба калява своя мирен дух。 Приближавайки до Батак, привлякоха вниманието ни Кучета върху един наклон над града. На стотина крачки под нас беше Батак. Погледнат от мястото, гдето бяхме ние, Той ни спомни развалините на Помпей и Херкулан. Нямаше къща, под развалината на която да не лежаха Части от човешки тела. Няма сълзи, нито плач, няма страхотни писъци, Нито молба за милост. Жътвата гние по нивите, а жътварите гният в този Град гробище. Никога не съм си въобразявал нещо толкова страшно и Грозно. От осем до деветте хиляди души, Които са съставлявали населението на Батак, Са останали само хиляда и двеста до хиляда и Петстотин. Но те нямат с какво да изкопаят гробове, Нито сили за това. Колкото пък до днешното състояние на живите хора, Страхотно е да се помисли за тях. Мак Гахан, 7 август 1876 г. Мак Гахан извърши мисията по разкриването на тези Свирепства в България през 1876 г. И даде забележителни резултати От гледна точка на литературно достойнство няма за Мене нищо познато, което да го превъзхожда в Живопис, в патос, в пламтяща ревност на своето Убеждение, което създава трепет в сърцата. Неговите писма възбудиха Англия в дълбочините й. Виждаха се хора, пътуващи по железниците, Да четат тия кореспонденции с пламнали лица и със Сълзи на очи. Арчибалд Форбс, английски военен кореспондент. Заминавам утре с мисия мрачна, Ако не и опасна. Ще да сте чули нещо за ужасните жестокости, Извършени в България от башибозуците и черкезите? Англичаните просто не вярват и настояват, Че съобщенията са преувеличени. Английският посланик даже защищава дейността на Наказателните войски като справедливи репресалии. Юджин Скайлър, генерален консул и секретар на Американската легация в Цариград, 20 ноември 1876 г.