За свободата - документална композиция - част 7

Ние питаме в чии уши и в чии сърца Не откликвать сърцераздирателните вопли на Изтезаваните българи? Русия, вестник Ново време, брой сто осемдесет и Четвърти, хиляда осемстотин седемдесет и шеста Година. В Европа оспорват фактите, Отричат ги в народните парламенти, не вярват, Дават вид, че не вярват. Всеки от тези водители на народа знае за себе Си, че всичко това е истина и всички в Надпревара отвръщат един от друг очи. Това не е истина. Това не е ставало. Това е преувеличено. Но защо е всичко това? От какво се боят тия хора? Защо не искат ни да видят, ни да чуят, А лъжат сами себе си и позорят сами себе Си? Фьодор Михайлович Достоевски. Европо, Нямаш ли ти срам? Човека гледаш поруган И не навеждаш своя взор. Проклинам те за тоз позор. О, вий! Защо пък тоз плач да не обсипете с къртеж, Та тоз човек, народ и брат Да заживее пак благат? Официална Европа си е запушила ушите, За да не чува отчаяните викове на мъчениците от Изток. Ще ги чуе обаче Русия и тя не ще Остане безчувствена. Повече не може да се мълчи. Ние сме длъжни да се притечем на помощ на Нашите страдащи братя славяни. Руският писател Всеволод Михайлович Гаршин. Трябва да се свърши с целостта на Отоманската Империя. Колкото по скоро стане това, Толкова по-добре ще бъде. Нека Русия не се колебае повече. Франция, Емил де Жирарден, вестник Ла Франс, Хиляда осемстотин седемдесет и шеста година. Европа мълчи. Но Русия, руският народ не могат да Мълчат. Ние, русите, най-младите в европейското семейство, Сме длъжни да спасим нейната чест от позора и Поруганието. Русия, отечествени записки, Брой осми, хиляда осемстотин седемдесет и шеста Година. Раздвижването на общественото мнение в Европа в Полза на българите дава надежди за успешно събиране На средства. Кореспондентите, които се намират тук, незабавно Телеграфираха за откриването тук на Международно Благотворително общество. Из доклад на руския вицеконсул Церетелев до Управляващия азиатския департамент Гирс, Двайсет и девети юли хиляда осемстотин седемдесет и Шеста година. Особено руският народ взема най-голямо старание за Помощ. В Русия навсякъде са се съставили славянски комитети Общества, които събират материална помощ за бедните И ранени славяни, пострадали от турците. Московският и петербургският комитети са център на Всичките други благотворителни общества. Освен тези комитети общества в Русия, Във всеки голям, както и малък градец са се Съставили и женски общества, които освен че събират Пари и други материални помощи, но изпращат още и Жени на бойното поле да превързват ранените. С една дума, пожертвованията в Русия в полза на Българите и въобще на славяните, пострадали в Турция, са се превърнали в днешно време в една Законна обязанност, която всеки русин от най-бедния До най-богатия трябва да изпълни непременно. Из статията от вестник Български глас, осми август Хиляда осемстотин седемдесет и шеста година.