За свободата - документална композиция - част 8

На руския народ принадлежи историческият дълг да се Бори за свободата на турските славяни, та каквото ще Да стане. Трябва да се вземат дипломатически мерки, За да се избегне касапницата на Балкана. Трябва да се прибегне към силата на истината. Но ако силата на истината не помогне, тогава ще Запалим пламъка на войната и ще се бием, Докато добием свободата на турските славяни. Русия, из статията „Да воюваме или да не воюваме?“ Списание „Отечествени записки“. Безобразията в България оскърбиха моите хуманни Чувства. Сега нищо друго не ме вълнува и ако няма Друга възможност да се помогне освен чрез война, То нека бъде война. Ако изкланите български жени и деца не бяха Християни и нямаха нашата кръв, Моето негодувание против турците нямаше да бъде По-малко. Иван Сергеевич Тургенев. В тази минута, когато ние пишем тези редове, Войната се чувства във въздуха и политическата Атмосфера, която ни окръжава, дотолкова е станала Душна, щото бурята става неизбежна и близка. Събитията на Балканския полуостров се развиха така Бързо, щото мирното им разрешение става все повече и Повече проблематично, даже може да се каже Невъзможно. Войната изобщо е велико бедствие, Неизмеримо зло, с което не може да се сравни Нито опустошителната епидемия, ни масовият глад. Тя ще отнеме живота на хиляди бойци, Ще отнеме стотици милиони производителен труд и ще Обремени бедния народ с нови налози. Но ако пред нас се постави дилемата война или Ново поробване на славяните, ново повторение на това Българско клане, от което потрепера сърцето на целия Цивилизован свят, то ние от цялата си душа, Ненавиждащи пошлия шовинизъм, без колебание ще Кажем: да, война! Нека победата да се изрази в едно желание да Се възвърне свободата на нещастните народи и да не Осквернява своите лаври нито със своекористие, Нито със замяна на старите окови с нови. Русия, списание „Дело“, месец октомври 1876 г. В Русия става нещо удивително, нещо като Кръстоносните походи. Струва ми се, че войната е съвсем неизбежна. Из писмо на Иван Сергеевич Тургенев до руския поет Полонски, септември 1876 г., Париж. Моите най-добри приятели Сергей Степняк, Дмитрий Клеменс и много други се отправиха на Балканския полуостров, за да се присъединят към Въстаниците. Приятелите ми писаха: „Ние четем кореспонденциите в Дейли Нюз за турските зверства в България и със Сълзи на очи заминаваме да се запишем във Въстаническите отряди като доброволци или санитари.“ Пьотър Кропоткин, из „Записки на революционера“. Обикновените руски хора тръгнаха на бой не по Прищевките на господаря си, а поради собствения зов На сърцето си, на своята собствена съвест. Руският писател Севлод Гаршин. Правдата и честта Са завършвали с това, че винаги са възтържествували. И ако сега все още не са завършили със Същото, То рано или късно те ще го достигнат, Защото точно това неизменно и вечно са искали и Мечтали всички хора. Великите и честни идеи в края на краищата ще Възтържествуват сред народите и нациите. Политиката на честността и безкористността е не само Най-висшата, но може би и най-изгодната политика за Великата нация, именно защото е велика. Питайте народа, Питайте войника И всички те ще ви кажат, че отиват да Освобождават угнетените братя и нито един от тях не Мисли за завладяване. И именно тук, в сегашната война, Ние ще докажем цялата своя идея за бъдещето Предназначение на Русия в Европа. Именно с нея ще докажем, че освобождавайки Славянските земи, Ние не желаем да спечелим от тях нито късче За себе си, а напротив, ще подпомагаме тяхното Взаимно съгласие, ще отбраняваме тяхната свобода и Самостоятелност, макар и даже от цяла Европа. Десетки, стотици, хиляди се избиват. Всичко се заличава масово и то от дивашка Башибозушка орда, заклета противница на Цивилизацията. Европа, Нима тя ще пострада тъй много в своите интереси, Ако сериозно забрани да продължават да дерат още Кожа на бащите пред децата им? Да бъдат проклети тия интереси на европейската Цивилизация! Аз не мога да се примиря с мисълта, че Всичко, което става в полите на Балкана, Е известно на Европа, на цивилизованата и пълна с Всякакви чудеса Европа. Помощ на балканските славяни изобщо и частно на Българите може да даде и е длъжна да даде Само Русия. Фьодор Михайлович Достоевски, Из „Дневник на писателя“. Драги мои приятели, Вашето дело е дело на цивилизацията. Приветствам борците за свобода на Изток. Джузепе Гарибалди.