Самотна лодка се белее: част 1

Всичко си свърши. Кое? Славното лято. Ех, вие нищичко не знаете. По цял ден тичах почти гол. Свикнах да ходя бос по тръните. По три пъти на ден се къпех. На брега се мажеше от главата до петите с Червена морска глина. Драскаше по гърдите си рисунки и като си втъкнеше В косите небесносини птичи пера, наистина Заприличваше на червенокож. А сега? А сега след цялото това безгрижие, След тази свобода да ходиш в тясна вълнена матроска, С боцкащи чорапи, с неудобни обуща, С голяма сламена шапка, чийто ластик протрива ушите И стяга гърлото. Точно така. Вие откъде знаете всичко това? Аз съм Разказвача. Не разбра ли? И винаги, когато нещо не ти е ясно, Аз ще идвам на помощ. Свали си шапката. Сега тя се клати на гърба ти като кошница. Искате ли да вървим заедно? Да вървим. Колко неприятно тихо е навънка. А колко весело беше тук доскоро. Защо летовниците се разотидоха още от средата на Лятото? Уплашиха се. От какво? Не помниш ли разбунтувалия се броненосец. Който се появи веднъж много далече в морето? Да, това беше броненосецът Потемкин. Къде са тези конници? Стражари. Търсят избягалия Потемкин. Защо? Не питай. Погледни. Морето стана ласкаво и тихо. Отизгрев. Защо се събличаш. Само малко да поплувам на Прощаване. Къде пропадна лошо момче? Кулата чака. Да не искаш да ни закъсняем за парахода, А? Веднага идвам. Стой! Кого караш? Летовници за парахода. Пътуват за Керман, оттам право на парахода и в Одеса. Я да ги видим. Вие какви сте? Ние? Ние летовници. Виждам, че сте летовници. Какво от това, че сте летовници? А какви летовници сте? Как? Как смеете да ми говорите с такъв тон? Аз съм преподавател в средни учебни заведения, Колежки съветник Бачеви, а това е... Това са децата ми Пьотр и Павел. Отиваме Одеса. Виноват, ваше високоблагородие. Припознах се. Да ги вземат мътните. Сноват тия стражари по всички пътища. Сноват и само плашат хората. Извинете, защо сноват? Кой ги знае? Дирят някого. Сигурно избягалия матрос от Потемкин. Разправят, че той бил запалил чифлика на помешчика Балабанов. Нейде тук из степта се криел. Такива ми ти работи. Охохохо. Приятелю, тук ли си? Да. Какъв е тоя тайнствен страшен моряк, Когото миниците търсят? Може би този разбойник нападна и коли, А? Какво стана? Това не е матросът. Не бива да се пита за нищо. Погледни баща си. Целият му вид говори. Нищо не се е случило. За нищо не трябва да се разпитва, а трябва Да си седите по местата, като че нищо не Е било и да се пътува. Добре. Патрулът се изравни с колата. Спокойно, Матросът се е скрил добре под скамейката, Не се вижда.