Самотна лодка се белее: част 3

Ой, леличко, аз вчера не успях да ви разкажа. Ах, какво само ни се случи! Не можете да си представите. Сега ще ви го разкажа. Само ти, Павлик, моля те, не ме прекъсвай. Аз знам, вече знам. Знам. И за колата ли знаете? Да. И за парахода? Да. И как той скочи право морето. Да, всичко знам. Но кой ви разказа? Василий Петрович. Ех, тате, но кой те карал да разправяш като Аз разказвам по-хубаво от тебе. Виждаш ли, сега всичко ми обърка. Леличко, аз ще ви го разкажа по-хубаво. Нека аз. За бога, ни трябва. Не мога още веднъж да слушам това равнодушно. Такава интересна история да няма кому да я разкажеш. Просто обидно. А Гаврик? Как не се сетих по-рано? Петя тръгна към брега, там, където живее Гаврик. Нека върви. А в това време аз ще ви разкажа какво Се случи предната вечер с Гаврик, дядо му и Моряка. Морето беше много спокойно. Гаврик и дядо му плуваха с лодката. Корабът Тургенев се приближаваше към брега. Гаврик ритмично гребеше с веслата и завистливо Гледаше светлините на кораба, а дядо му хвърляше Мрежата в морето. И изведнъж. За лодката се хвана някой. Тя се наклони и за малко не се обърна. Това беше той, Същия. Морякът, който скочи от кораба. Хайде де, не се шегувай. Чуваш ли? Пусни се лодката. Пускай се, че като грабна веслото. Аз съм, болен съм. Ти какво? Да не си се удавил? Дядо, помогни! Ох, ти Какъв си горещ! Чичо, искате ли да пиете? Ето манерката. Ама че история. Чичо, откъде сте? И дао да го зема. Не ме показвайте на хората. Аз съм моряк, моряк съм. Скрийте ме някъде, че ме обесят. Бога ми, скрийте ме някъде, че ще ме обесят. Истина е, света истина. Гаврюша, карай бързо към брега. Бързо! Дядо, дядо, той не умря ли? Не. Изпадна в безсъзнание. Гаврюша, Я И ти огледай брега. Всичко наред. Чичо, можете ли да вървите? По-тихичко, по-тихичко. Съвсем близо чичо. Две крачки. Не виждаш ли, че не може да върви? Гаврюха, я помогни да го отнесем до колибата. Гаврюха, Да го положим на одъра. Ха, така. Оп, е така. Лежа. А защо през вратата се полюшват звезди? И звезди ли са това? По-бързо, По-бързо в родното село на Рубайско. По-бързо. Просто срам. Истински срам. Защо не послушаха Кошуба? Право казваше той. Да се потопи Георги Победоносец. По-тихо. Да вървим в Одеса, да правим десант. Целия одески гарнизон щяхме да вдигнем. Всички работници, цялото Черно море. Ех, Кошуба, Кошуба, де да бяхме те послушали. Пък то такава дивотия, дивотия излезе. Мълчи, Добре, добре де, добре. Нашето не се губи. Въпреки всичко цяла Русия ще вдигнем.