Самотна лодка се белее: част 7

Невъзможно, невъзможно е да се живее. Буквално не може да се диша. Моля ви се, не дейте. Нима не чувствате това, Василий Петрович? На тяхно място аз бих се срамувала Да гледам хората в очите. А те, Боже мой! Вървя по французкия булевард и не вярвам на очите Си. Великолепна кола, накапрата кола с бели Ръкавици. Шум, гръм, блясък. Две дами с кадифени самурени якички, А на пръстите им ей такива брилянти. Успокойте се. Веждите намазани, очичките блестят, Адютанти с огледални саби, с папироси, С белите зъби. Смях, веселба. В такова време, когато цяла Русия буквално потъва в Кръв и сълзи. Не, не. Помислете само, помислете само. Ей такива брилянти. А откъде са те? Три четвърти от страната гладува. Не мога повече. Разберете ме. Не мога. За Татяна Ивановна. Но какво? Кажете ми какво да се прави? Какво? Ах, отде да знам какво да се прави. Но трябва да. Трябва да се протестира, Трябва да се иска, да се вика. Разбирам, но какво можеме ние, Кажете ми какво можеме ние? Всичко можем, само да поискаме и да не се Боим. Можем в очите на мерзавеца да кажем, Че е мерзавец, на крадеца, че е крадец. По-тихо моля ви. Страхливеца, че е страхливец. А вместо туй ние си седим вкъщи и мълчим. Боже мой, Боже мой! Страшно е да се помисли докъде стигна нашата Нещастна Русия. Какво говорите? Бездарни генерали, бездарни министри, Бездарен цар. За Бога, Татяна Ивановна! Ще чуят децата. Моля ви. Какво като чуят? Нека знаят, че нашият цар е глупак и пияница. По-тихо, моля ви. Освен това е ударен с бамбукова Тояга по главата. Изрод! А най-добрите, най-добрите синове на страната, Най-честните, най-образованите, Най-умните гният по затворите и каторгите. Петя, Спиш ли? Не. Чу ли? Чух. Животът съвсем не е тъй весело, Приятно, безгрижно нещо. В участъка лежат почтени, честни хора. Дори такъв забележителен старец като дядото на Гаврик. На всичко отгоре го и биели. Войници спряха колата. Помниш ли? Да. На пристанището стояха часовои. Видях ги. От броненосеца обстрелваха града. Мхм. Матросът скочи от парахода. Матросът. Какво стана с него? Направил? Гаврик. Веднага слизам при тебе. Е, какво, Гаври? Искаш ли да дойдеш с нас на лодката? Кога? Ей сега. Аз, Мотя и ти. Лъжеш. Кое те лъже? Искаш ли? И още пита. Тогава бързо. Ето лодката. Мотя, всичко ли подреди? Всичко. И бутичичката с вода и хляба. Петя, помогни да тикна лодката. Ей сега и аз. Едно, две. Скачай вътре. Петка, сядай бързо, ще паднеш. Къде отиваме? Ще видиш. А далече ли е? Ще разбереш. Чакай да видя колко е часът. Девет и нещо. Нищо, ще успеем. Часовник? Я да видя твой ли На комитета. Слушай сега. Нашия матрос го хванали. Сега е в затвора. Шести ден. Оня, дето скочи ли? Същият. А защо не ми каза, че си го Видял? За тая работа не се дрънка. Той ли беше в колибата? Заради него ли дядо ти... Заради него. И стига си разпитвал. Сега е с чужди документи и ако го открият, Ще го обесят. А това може да стане всяка Минута. Все ще се намери някой Юда да направи Очна ставка. А сега слушай, докато той е още Непознат, нашите му гласят да избяга. Днес точно в девет и половина той ще избяга От затвора. Е, как ще избяга? Нали там го пазят надзиратели И часовои. Е, голяма работа. Точно в девет и половина ги изкарват в Затворническия двор да се поразходят. Той трябва само да прескочи през оградата. На пътя ще го чака Терентий с файтон. И оттам фют в лодката. А как ще прескочи стената на затвора, докато се Покатери, ще го застрелят. Защо му трябва да се катери по стената? Терентий ще я подкопае отдолу. През нощта един човек от комитета ще подложи танамит И днес, като излязат на разходка, Терентий ще Подпали фитил от другата страна. Танамитът като ще избухне. Какво, какво? Танамида. Не танамит, а динамит. Е, все едно. Само да пробие стената. Стигнахме. Имаш ли кърпичка? Ето. Бива я. Скрий я. Аз ще остана в лодката. Вие двамата тичайте горе и стойте в уличката. Ще ги пресрещнете. Щом наближат, махай с кърпичката, За да вдигна платното. Ясно ли е? Ясно. Да вървим, Мотя. Оттука Се вижда и шосето, и морето. Мотя, слушай. Аз ще се кача на черницата, Оттам се вижда по-надалеч. А ти се разхождай по уличката и си отваряй Очите. Добре. Е, защо стоиш? Разхождай се. Стой, почакай. Щом ги видиш, веднага ме извикай. А щом ги видя аз, ще те извикам. Хайде, върви. Няма ги още. А ти? И аз не ги виждам. Разхождай се. Не ги виждам. А ти? И аз. Върви пак. Аз отново ги видях. Защо не махаш? Махай, махай. Гаврик. Гаврик, не виждаш ли? Махам ти. Мотя, викай ти. Гаврик. Гаврик. Гаврик. Видя. Видя. Ето, вдигна платното. Твоя лодка. Ще останем. Ще останем. Здравейте, чичо. Здравейте. Здравей. Аз пък първа ви видях. Добре, добре.