По първи петли

От шума на много хора, От усада и умора, към съня си Тръгвам И мълча. От пера на късни птици, от безброй Висящи жици не намирам Своята врата. Откога не съм се връщал в този град и В тази къща? Откога плачът ръждяса в мен? Под прозорец на мечтател, от така по Стар приятел, ще осъмна С цвете в ръка. По първи петли закъснели следи преминават през Мен и потъват в очите ми. Сутрин прах от звезди и Подкови звънят на протрития праг и възкръсва денят Ми. Сутрин. От вика на някой буден, от смеха на Някой влюбен, ще усетя, Че съм жив и нужен. Сред пера на ранни птици, сред безброй Висящи жици, ще намеря Своята врата. Откога не съм се връщал в този град и В тази къща? Откога плачът ръждяса в мен? Под прозорец на мечтател, от така по Стар приятел, ще остана С цвете в ръка. По първи петли закъснели следи преминават през Мен и потъват в очите ми. Сутрин прах от звезди и Подкови звънят на протрития праг и възкръсва денят Ми. Сутрин. Откога не съм се връщал в Този град и в тази къща? Откога плачът ръждяса в Мен? Под прозорец на мечтател, От така по стар приятел, ще остана С цвете в ръка. По първи петли закъснели следи преминават през Мен и потъват в очите ми. Сутрин прах от звезди и Подкови звънят на протрития праг и възкръсва денят Ми. Сутрин. Ооо, първи петли преминават през Мен и потъват в очите ми. Сутрин Прах от звезди и подкови звънят на протрития праг И възкръсва денят ми. Сутрин.