Рано призори

Дали ке дойдеш рано ти, мило либе? Дали ке дойдеш рано при зори? Моме, без теб сърцето ми тежи, Тежи. Моме, без теб душата ми гори, гори. Пак нощта ми е безсънна. Тук сам губя се копнея да го зърна бебло Ти лице, при тебе да се върна. Либе, либеде, до тебе да Осъмнааа. Дали ке дойдеш рано ти, мило либе? Дали ке дойдеш рано призори? Да ме прегърнеш силно ти, мило либе, Веке да гледам в твоите очи. Очите ти по-чисти от росата, дълбоко тъмни Както зимното море. Аз им нося в длани светлината. Скоро стигам теееб... Пак нощта ми е безсънна. Тук сам губя се копнея да го зърна бебло Ти лице, при тебе да се върна. Либе, либеде, до тебе да осъмнааа. Дали ке дойдеш рано ти, мило либе? Дали ке дойдеш рано при зори? Да ме прегърнеш силно ти, мило либе, Веке да гледам в твоите очи. Да се имаме, да се имаме, да се имаме Рано при зори. Да се имаме, да се имаме, да се имаме Рано при зори. Да се имаме, да се имаме, да се имаме Рано при зори. Да се имаме, да се имаме, да се имаме Рано при зори. Дали ке дойдеш рано ти, мило либе? Дали ке дойдеш рано при зори da me Pregarnesh silno ti milo liebe veke da gledam Tvoite oči. Дали ке дойдеш рано ти, мило либе? Дали ке дойдеш рано при зори да ме Прегърнеш силно ти, мило либе, Веке да гледам в твоите очи? Да се имаме, да се имаме, да се имаме Рано при зори, да се имаме, да се имаме, Да се имаме Рано при зори.