Уморих се

Уморих се да чакам, да обичам и прощавам! Уморих се, уморих се, уморих се като сянка да се влача във съня си, аз да плача. Да те търся, да те викам във нощта. Целуваше и шепнеше ми ти за най-красивите си мечти. И със усмивка, и с весело лице галеше ме нежно със ръце. Уморих се! Истински тогава бях щастлив. Радост няма, денят е вече сив. Замина, мен остави, вечно да скърбя. Мрак настъпи в моята душа. Ще те обичам, ти вечно ще си моя! Ще бъдем заедно даже и в смъртта! Уморих се!