Студ

Нека шепти, шепти. Нека ехти, да ехти. Няма къде, къде да се скрия. Сякаш нямам убежище и Няма да имам. А дъхове гаси. Виждам дъха си. Изгубен съм. Боли ли, ако сам в студа остана и капка Топлина дори да няма? От спомена жарава пак ще тлее, Щом повикаш ме, повикай ме. И пак ще чувам, чувам тръшни снега. Бягам насън, на място стоя. Твойта дума, дума ехо в студа. Губя следа. Следвам звука. Нека шепти, шепти, в ушите ми шепти. Нека ехти, ехти, в кръвта ми да ехти. Нека шепти, шепти, в ушите ми шепти. Нека ехти, ехти, в кръвта ми да ехти. И ти, И аз деца играещи познатата игра. Просто покажи С ръка Дали студено или топло е така. Говори, говори гласа ти в първите ми изгреви. Прозвучи, прозвучи ги в песента, Която свърза ни. Събуди, събуди очите в плен. Виждам те, виждам те. Боли ли, ако сам в студа остана и капка Топлина дори да няма? От спомена жарава пак ще тлее, Щом повикаш ме, повикай ме. И пак ще чувам, чувам тръшни снега. Бягам насън, на място стоя. Твойта дума, дума ехо в студа. Губя следа. Следвам звука. Нека шепти, в ушите ми шепти. Нека ехти, ехти, в кръвта ми да ехти. Нека шепти, шепти, в ушите ми шепти. Нека ехти, ехти, в кръвта ми да ехти. Нека шепти, шепти, в ушите ми шепти. Нека ехти, ехти, кръвта ми да ехти. Нека шепти, шепти, в ушите ми шепти. Нека ехти, ехти.