Още веднъж

Нека да боли, боли, боли. Да боли, боли. Всичко си направихме сами. Сега да ни боли, боли. Чуваш ли ме, вятъре? Търся те по птиците. Нагазил съм в море и боря вълни. Тук, на земята има ли някой, който да Чуе моята душа? Тя иска да пие. Няма да спре от живота на глътки, Докато умре. Като реката тя ще се лее, докато Времето тихо я слее. Така ще свикна, Когато ме боли да се усмихвам, Когато ми се плаче да го крия, Но от себе си не мога да се скрия. Още веднъж поне, Трябва още веднъж поне, За последно веднъж поне. Всеки път т'ва си казваме. Нека да боли, боли. Нека да да боли, боли, боли. Нека боли. Всичко си направихме сами. Сега да ни боли, боли, боли. Нека да ни боли. Тя свободата мен ли ще чака? Иска ли смело да отворя вратата? Вън да изляза с песен на устата. Всички звукови така да понасям. Искам да я видя, докато съм млад и песни Да пея, умиращ от глад. По пътя свободен, но с опит богат, Ще пея от болка да вие се свят. Така ще свикна, Когато ме боли да се усмихвам, Когато ми се плаче да го крия. Но от себе си не мога да се скрия. Още веднъж поне. Веднъж. Трябва още веднъж поне. Още веднъж. За последно веднъж поне. Последно Всеки път т'ва си казваме. Път. Нека да боли, боли, боли. Нека да боли. В нас да боли, боли. Всичко си направихме сами. Сами. Сега да ни боли, боли, боли. Нека да боли, боли, боли. В нас да боли, боли, боли. Всичко си направихме сами. Сега да ни боли, боли, боли.