ЖЕРТВА

Помня едно момиче от съседния клас с най грижовните Очи и с най-нежния глас. Тя е затворена в себе си, пада си срамежлива, Името й удивя. Тя казва се Тихомира. Има страст към рисуване, толкова е талантлива, Че всяка нейна картина изглежда сякаш е жива. Като малък даже я харесвах, но пътищата ни разминаха Се. Тя с друго момче се срещна. Усетиха се и тя се довери. Крехката им връзка няколко години продължи около Три, ако трябва да сме точни. Но уви, лоши новини, момчето накрая изневери с няква Си лека жена. С лека ръка я замени, А тя откри по най-грозния начин. Това я уби и не виждаше какъв е смисъла Да продължи изобщо да вярва в любовта. Мисълта тежи. Тя каза ми: никой не разбира колко Ме боли, колко силно обичам и как всичко от Себе си давам. Но съжалявам. Явно нищо от това не се оценява. Защо добрите момичета все биват потъпквани? Я кажи, ти си мъж, какво е през твоите Очи? Казах й, че не за всеки това важи. Има кой да оцени, но тя отговори ми: Какво да правя? Да се доверя наново, Да се нараня отново? Не, мерси. Тя беше на деветнайсет тогава, Изправена пред решение, което съдбата й решава: Да се бори или да бъде жертва. Можеше болката да я направи по-добра, Но тя за жалост, сякаш другото избра. И ето на, прогресивно към лошо измени й се Поведението и някъде по пътя изгуби себеуважението. В постоянно търсене на мъжко одобрение, Но това закърпваше проблема, игнорираше му корена. Тя провокираше, ходеше все по-разголена, Към нови сексуални партньори, все по-отворена, Че не е достатъчно красива, сама се втълпи. Бачка някво време и за корекции си спести. Инвестира в нови джуки и силиконови гърди. Грубо звучи, но честно казано се обезобрази. Иронията е нещо велико, защото вече в Тихомира Нямаше нищо тихо. Вкара се в един порочен кръг, който изглеждаше за Нея като еднопосочен път. Търсеше внимание и го получаваше, Само че от грешни хора. А тя не осъзнаваше, че с колкото повече от Тези хора си лягаше, толкова с повече надеждата в Нея се изпаряваше. Всеки следващ мъж с нея злоупотребяваше. Накрая се хвана с някакъв боклук, Който й посягаше и... И повечето детайли относно това ще ги спестя. Но когато след поредния скандал тя му избяга, Се върна в апартамента на майка си и веднага Се затвори в детската си стая. Как се стигна чак дотук? Главата й се замая. Забеляза един прашасал кашон в ъгъла, Бяха старите й картини. И тогава Тихомира осъзна, че не е рисувала от Години. Изтърпа ги към себе си, Искаше да ги види. Извади една от най-любимите си творби. На рисунката е тя в двора на малка къща, До нея мъжки силуета. Две дребни фигурки я прегръщат. Сълзите й заляха напуканата боя. На платното бе останала голямата й мечта. Къде ли щеше да е Тихомира сега, Ако не беше избрала да е жертва? Как човек да върви против инстинкта си? Да се дави в съмнения, воден от страх и Сълзи. Кажи ми как човек да върви против Инстинкта си, да се дави в съмнения, Воден от страх и сълзи. Помня едно момче от на даскало двора. Той беше готин, от онези харесван от много хора, Обещаващ спортист. Баща му беше му треньор и щеше да го Направи професионален футболист. Бащината подкрепа го буташе много и с пълното си Право носеше главата си гордо високо вдигната. Цел след цел постигната. От лицето си не сваляше усмивката невинната. Името е Добромир. Имаше потенциал. Още на петнайсет вече беше национал. Нещата му вървяха добре за известно време, Но след две години го чакаше тежко бреме. В един момент баща му почна да се чувства Зле. Болестта появи се през мръзовитата зима и ден След ден постепенно силите му тя отне. Бързо дойде и бързо с него си замина. Добромир беше в шок и времето сякаш спря. Викаше на майка си: „Мамо, с какво сме заслужили Това? Къде сгрешихме ний, че да бъдем наказани Така?“Много дълго време той скърбеше за баща си. С болката не можеше да се справи. Обеща си да намери начин да я притъпи. Беше на кръстопът. Как напред да продължи? Да се бори или да бъде жертва? Той направи избора си, без да знае. Сред неправилни компании започна да се мотае. Там го запознаха с начините да не усеща нищо, Поне за кратко, затова ги държеше все наблизо. Започна с нощния живот и алкохола и честно казано, Харесваше му да губи контрола. Всички бързи удоволствия бяха неговото бягство, Включително да забие всяко момиче градско. По принцип имаше си на кого да бъде верен, Но забравяше за нея минеше ли час вечерен. В някакъв момент тия неща не му стигаха. Свикна Трябваше му нещо по-силно от преди. Колко да вреди? Нали има болка да търпи. И не е изненада, че спортният му пламък угасна. Нямаше го баща му вече да му показва как Да се справя с трудностите в живота. Не да търси лесния път, не безцелно да се Мота. Футболът си остана някъде на заден план. Две години подред за национал не бе избран, Но него не го бъркаше. Умът му беше другаде, само в глупости се забъркваше. Разходите вдигаха се, вкарваха го в паника. Почна да продава, за да си покрива навика, Но надника не стигаше. Затъна в дългове и в още мизерии се вкара, Но твърде дълго е. Само ще кажа, че почна да краде от майка Си и когато тя го хвана, той просто й Каза трайкай си. Тя се разтрепери и тогава осъзна, Че заедно с мъжа си е загубила и сина Си. И вече в Добромир нямаше нищо добро. След година бе в килия и мислеше какво би Могло. Можеше да направи баща си горд, Макар и да го няма и болка на майка Си да не причинява. Можеше на друго място да се намира, Да нарисуват по-красива картина с Тихомира. Затова е важно човек пътя си да избира, Да се бори или да бъде жертва. Как човек да върви против инстинкта си, Да се дави в съмнения, воден от страх и Сълзи? Кажи ми как човек да върви против Инстинкта си, да се дави съмнения, Воден от страх и сълзи? Как човек да върви против инстинкта си, Да се дави в съмнения, воден от страх и Сълзи? Кажи ми как човек да върви против Инстинкта си, да се дави в съмнения, Воден от страх и сълзи?