НАКЪДЕ СЕГА?

Свикнали сме все да търсим Навън. В опити Да намерим Смисъл. Докога Ли ще се лутаме така? Ммм. Може би Той тук, а не е там. Последните години коренно ме промениха. Трудно е да повярвам докъде я докарах. Благословен. Живея си мечтата всеки ден и факт е, Че си го заслужих. Не беше подарък. На една маса съм с хора, които идеализирах. Виждам, че и те са хора, както и подозирах. И намирам красотата в това, понеже осъзнах, Че е напълно постижимо и аз да бъда като Тях. Срещам хора всякакви малки и големи и те Разкриват се пред мен и всеки с негови проблеми. За един артист всичко до това се свежда. Да чуя от някой песните ти дават ми надежда. А, Как пък бих могъл да спра, като след толкова Получил съм отговор на молитвите си, След като съм материализирал мислите си и видял съм Гордост в очите на близките си? Кажи ми какво повече бих могъл да искам? Егото ми би поспорило, но го потискам. Иначе подклажда желания ненаситни и умело вкарва ме В състояния депресивни. Старая се да оценявам всичко и да не се Вглъбявам в глупости, амбициозни лудости. Пускам си спектакъла да си припомня кой съм и Защо го правя. Намирам нови сили, спирам да се бавя, Няма да забравя кой ми е помогнал, Откъде съм почнал, кой жест ме е трогнал. Благодарен съм на Гоцата и Тео и Рето, Байтака. Толкова срамно потенциала в момчето видяха. Качиха ме на сцени, на които нямаше да мога Сам. Тия неща не се забравят. Дизастър още от 21ва насочва ме и до днес Му повтарям, че тепърва започваме. А докъде ще стигнем аз си нямам идея. Само знам, че много трябва да внимавам какво пея, Защото както съм го казал, точно случва се така. Та докарахме я дотук, а накъде сега? Накъде ли? Нови цели и върхове ли? Да, със сигурност, ама се чудя това ли направо Спели. Всяко нещо, което съм искал и постигнал, В последствие съм му свикнал. Ще спра да гоня постижения, ще гоня смисъл. Работата няма край. Не че нямам желание, но ще гледам и на Себе си да обърна внимание, както и на близките. Липсвате ми всичките. Физически съм с вас, но усещам ви другаде. Мислите. Благодаря, че ме търпите. Нямате представа с любовта си колко ме крепите. И като заговорих за любов, трябва си намеря жена Отдавна. Чувствам се готов. Просто може би съм твърде претенциозен. Или може би пък просто е твърде ниска летвата. Но не искам следващата отново да е грешната. Всъщност не искам следващата да е просто следваща. Имам толкова да дам, но още търся на кого. Пишат толкова момичета, а аз търся си едно, С нея да създам семейство. Най-голямото богатство. Кой ни подведе, че да обичаш не мъжкарско? Чудя се какво ми предстои. Хората се чудят Инито какво ли им крои. И на двете нямам отговор. Скоро ще разберем, но ви гарантирам, Че продължавам да бъда мен. Ще продължавам да съм класа, все напук на Деградацията. И няма да се откажа, макар да е Кофти ситуацията и да съм неразбран, Ще продължавам да не избирам пътя лесен, Ще си оставам душата и сърцето всяка песен, Щото да се вписваш всъщност изобщо не ти трябва. Нека да съм пример, ако някой не го вярва. В държава на омраза ще се нося с любов. Оставам искрено вашият Иво Иванов. Боже, опази всичките ми близки и мене. Нека да е достойно и ползотворно цялото ни време. Да не забравяме колко сме благословени, Да оценяваме и победи, и проблеми. Накъде сега? Решението е твое. Обещавам, накъдето ми посочиш смело да вървя. Вече ми се изясни спасението какво е. Да съм търпелив, работлив и да ти се доверя. Благодаря. Свикнали сме все да Търсим навън, Навън. В опити Да намерим смисъл. Докога ли ще се Лутаме така? Така. Може би той е тук, А не там.