Кръг

Искам този ден да бъда друг. Да отеква в мен всеки звук. Да открия пак една мечта. Но кажете как ще живее тя в този Шум голям? Това не знам. Щом събудя се от сън, чувам отвън, Че трамваят е запял своя сигнал. А на този весел фон и телефон В миг пронизва от зори мойте мечти. Но за обич грам една мечта Вдига шум голям точно тя. Всеки ден лети към нов предел, Но та казва ни, че забравяш ти, Оглушал почти За своята цел. Щом запееш за луна и тишина, Имай пак едно наум. Вдигаш ли шум С телефонната любов може човек да Получи блян готов в нашия век. Щом запееш за луна и тишина, Имай пак едно наум. Вдигаш ли шум С телефонната любов може човек Да получи блян готов в нашия век. И дори, дори да отлетиш Нейде в Дън гори. Ето виж, че под твоя крак единствен Стрък Клюмва бързо пак и не виждаш как със Мечти вървиш За своен кръг.