Градът нощем

Градът нощем нежно свети. Градът нощем пее дори. Дали с него мечтите ми вече пречистени тичат към Дни по-добри? Не зная дълго ли аз ще чакам звездния Час, огрян под твоя балкон от Неон. Градът нощем сякаш е друг. Летят в мрака звук буди звук. Със тях тръгват мечтите ми, вече опитали топлия Полъх от юг. И ето от нощния мрак долавям тайния знак. Ще бъде с любов озарен този ден. Най-после виждам с теб в моя свят желан. Прозорец, светъл за мен и човешка длан. Тази нощ любовта откри. Тя е звън, светлина и стих. Озари ме лъч светлина. Той ще бъде в мен Отсега. Градът нощем дава простор. И аз чувам звездния хор. Далеч скитат мечтите ми. Света наситени, сякаш лети метеор. Очаквах само една-едничка дума Добра. И чувам как вече звучи и блести. Градът нощем сякаш е друг. Летят в мрака звук буди звук. Със тях тръгват мечтите ми, вече опитали топлия Полъх от юг. И ето от нощния мрак долавям тайния Знак. Ще бъде с любов озарен този ден. Най-после виждам с теб в моя свят желан. Прозорец, светъл за мен и човешка длан. Тази нощ любовта откри. Тя е звън, светлина и стих. Тази нощ любовта откри. Тя е звън, светлина и стих. Тази нощ любовта откри. Тя е звън, светлина и Стих. Озари ме лъч в отсега. Тази нощ любовта Откри. Тя Е звън, светлина и Стих. Тази любовта откри. Тя е звън, светлина и Стих.