Към Една Жена

Колко трудно ти е вече, С мен да бъдеш всяка вечер. От умора ме прегръщаш. Всяка дума в гняв превръщаш. И пак сто хиляди причини има, за да не Бъдем с теб и тази зима. И да не можем да си кажем всичко, Всичко. Теб имам, С теб дишам, в Теб вярвам. И вървя над суетата Със светулка във ръката. И мълча. Всеки миг, щом си до мене, аз Горя. Светлината от очите ми Вземи. Но ми дай ръка И бавно ме води. Искам всички тук да виждат Колко много те обичам. Знай, че всяка лоша дума Нас със теб не ни вълнува, Но пак сто хиляди причини има, За да не бъдем с теб и тази зима. И да не можем да си кажем всичко, Всичко. Теб имам, С теб дишам, в Теб вярвам. И вървя над суетата със светулка Във ръката. И мълча. Всеки миг, щом си до мене, аз горя. Теб имам, с теб, с Теб дишам. В теб, В теб, вярвам, в теб. Но аз вярвам в теб дишам. В теб, теб имам.